Преследван

Глава 25

Отне цяла нощ. Макар да бе под земята, в щаба, Келан можеше да усети как слънцето се издига в небето. Толкова опасно. Толкова изкушаващо.

Той излезе от душкабината, ритайки настрани дрехите, които бе пуснал на пода. Обвивайки кърпа около кръста си, той се намръщи на дългите драскотини по торса му. Нападението на Пеги го бе изненадало. Момичето бе оказало повече съпротива, отколкото се бе надявал. Не че това й бе от някаква полза.

Той се насочи по коридора към спалнята си, спирайки на място щом забеляза лидера на нацията, седящ на стола му, зачетен в нещо.

— Франко.

Чичо му кимна, хвърляйки настрани „Изкуството на войната" на Макиавели.

— Да разбирам ли, че пътуването до Омаха е минало добре?

— Да. Много добре. — Келан пусна кърпата и се пресегна, измъквайки панталон от гардероба си. Голотата никога не го бе притеснявала.

— Летяхме ниско и не се наложи да попълваме разписание за полетите, затова няма да има никакви следи, че това пътуване се е състояло.

Сребристите вежди на Франко се повдигнаха над лилавите му очи.

— Виждам, че си се отървал от боята и червилото.

— Приключих с тази фаза. — Келан сви рамене. Повече нямаше да се преструва, че е човек. Имаше причина тази раса да са просто плячка.

— Е, значи няма да има никакви последици от пътуването ти? — Тебеширенобялото лице на Франко стана сериозно.

Келан нямаше търпение да завладее света и нямаше намерение да крие нищо.

— Не. Момичето беше оттук, затова изчаках да стигне до Небраска. Взех я от летището и повярвай ми, никой не ме видя. — Изненаданото изражение на лицето й бе безценно. А, когато срещна истинското му аз, е това вече беше нещо незабравимо. — Имаше доста висок праг на болката и го впечатли адски много. За цели две секунди се бе замислил дали да не я задържи.

Франко извъртя очи, изправи се и се насочи към вратата.

— Ще следя новините от Омаха, само за всеки случай. Кога ще я намерят?

— Скоро. — Беше я захвърлил зад един нощен клуб, близо до боклукчийските кофи. Където й беше мястото.

Глупавото момиче се бе отказало от живота, който можеше да й даде той. Щеше му се да тръгне и след Джо, но трябваше да почака. Съвпаденията щяха да са прекалено много. Но и неговият ред щеше да дойде, а освен това, щеше да мине време, преди тъгата в гърдите на Келан да изчезне.