Преследван

Глава 12

Необичайна тишина се бе спуснала над пристанището на Ню Йорк, без никакъв вятър или бриз от морето. Товарни контейнери бяха подредени един до друг, като строени войници. Мойра сложи длан върху очуканата стомана.

— Близо сме.

Конн изпука врата си.

— Мълчах през цялото пътуване до тук, за да можеш да медитираш. Сега ми кажи какво става тук.

Тя имаше нужда от Келл или Деър за подкрепление, ето това ставаше. Беше първата й самостоятелна мисия като Страж и ако магията блещукаща през въздуха можеше да бъде някакво предупреждение, то вероятно се заемаше с нещо извън способностите й.

— Оценявам, че ми даде време да медитирам. — Но имаше нужда от още. — Накратко, някой тук злоупотребява с магия — адски голямо количество магия.

Конн се намръщи.

— Това обяснява защо докът е така пуст. Защо кожата ми гори?

— Защото моите сили са твои. — Тя отметна една къдрица от очите си. — Когато някой манипулира субатомни частици до подобно драстично ниво, атмосферата се променя достатъчно, че тези от нас, които имат правилните гени, могат да усетят случващото се и да бъдат привлечени от него като от магнит.

— От къде знаеш, че злоупотребяват с магията?

Тя сви рамене.

— Понякога не е така. Но на това ниво и то на доковете в Ню Йорк, без да са предупредили властите? Те не искат да разберем нещо.

— Подкреплението ми е поне на час от тук. Деър кога каза, че ще успее да дойде?

Мойра си пое дълбоко дъх.

— Петнадесет минути. Но не можем да чакаме.

Конн кимна и в следващия момент вдигна глава, като лъв доловил миризмата на плячката си. Той изръмжа тихо.

— Имаме си работа с нещо повече от вещици.

Някакво чувство трепна в задната част на тила й... някакво усещане.

— Кърджани... — вещицата работеше с Кърджаните? Толкова с идеята да изчакат Деър.

— Да. Усещам поне трима. — Конн се наведе по-близо. — Готова ли си за нова битка?

Той наистина си нямаше никаква идея.

— Да.

Конн посегна към пистолета на кръста си.