Преследван

Глава 21

Конн се концентрира върху лявата си бедрена кост, за да намести двата счупени края. Само дето не можа да помръдне. Миризмата на земя и кървава плът изпълваше сетивата му. Неговата плът. Вода капеше някъде в далечината, изкушавайки го. Нуждаеше се да пие.

Водата щеше да свърши работа.

Кръвта щеше да е още по-добре обаче.

Беше изгубил голяма част от своята. Макар че нямаше да умре, ако изгуби цялата си кръв, това щеше да унищожи мозъка му и щеше да стане жив труп. Ако това се случеше, се доверяваше на братята си, че ще отрежат главата му.

Конн примигна, изпращайки всички лечебни умения към очите си, за да намали отока им. Нервите крещяха от болка във всяка клетка на тялото му. Стоманените въжета прорязваха китките му, докато висеше завързан за тавана. Лъскава нова закопчалка придържаше въжетата здраво закрепени за тавана на килията. Три метра широка и три и половина метра висока, килията имаше под от пръст и само един изход. Арматура стърчеше от солидните стени, в които килията бе издълбана директно в камъка. Умно. Той можеше да премине директно през повечето стени, но не и през самата планина.

Решетките изглежда бяха от стомана и вратата бе единственият изход. Той беше над земята, а прикритието бе изкопано в планината. Килията бе създадена да задържи вътре Джордан, но сега бе затвор за Конн.

Голите пръсти на краката му докосваха пода едва-едва, а петите му бяха няколко сантиметра във въздуха. Дрехите му бяха почти съдрани от ударите с бухалка с метални шипове.

Леко замайване премина през ума му и той поклати глава, за да прочисти мислите си. Задниците го бяха използвали за тренировки, скрити в безопасност зад металните решетки. Стреляха стрелички заредени с опиат към мястото между очите му.

След това чакаха да бъде упоен, преди да влязат с оръжията си. Умни копелета.

Мойра бе успяла да проникне в главата му. Дори с болката, караща дъха да заседне в гърлото му, през тялото му бе преминало удоволствие. За секунди, тя беше с него. Неговата половинка. А след това изчезна. Преди часове, вероятно цял ден. Много жалко, че не можеше да й покаже къде го държат. Намираше се на час, може би дори два часа път от мястото, на което нападнаха демоните... но посоката можеше да е всяка. Още светлина премина през зениците му. Ах, добре. Той изпрати още лековити клетки към зарастващата тъкан и болката на челото му намаля. Фокусът му се изостри. Кръвта във вените му нападна дрогата, учейки се да усвои опиата по-бързо.