Преследван

Глава 23

Келан занесе содата си на износеното сепаре в закусвалнята за бързо хранене, настанявайки се облечен с новото си пилотско яке. Едва успя да се прибори с нуждата да почеше лицето си. Гримът, който добавяше по-тъмен цвят на кожата му, бе дразнещ. Наоколо се мотаеха ученици от гимназията, някои играеха на билярд, а други дартс. Готина сбирка, макар че не сервираха кръв.

Но дори там му бе студено. Веднага щом учените намереха генна терапия, която да позволява на хората му да излизат на слънце, Келан щеше да отиде някъде, където е много топло и да се научи да сърфира... докато превзема света, разбира се.

Трио кикотещи се момичета на масата в ъгъла, му мятаха флиртуващи погледи. Второкурснички с изрязани блузки, които вероятно прикриваха под суитчъри, когато напускаха безопасността на дома си. Блестящ грим покриваше лицата им. Едната можеше да мине за клоун. Той едва не се ухили. Ако малките глупачки само имаха идея какво може да им направи. Какво искаше да им направи.

Миризма на загорял хамбургер остави лош вкус в устата му. Защо някой би ял подобно нещо бе извън разбиранията му.

Стъклените врати се отвориха, разклащайки малкото звънче над прага. Пеги се плъзна вътре, отмятайки косата си. И някак стаята стана по-топла. Той се поизправи на мястото си, изпъвайки гърди напред.

Тя го забеляза, махна му и премина през тълпата момчета хвърлящи стрелички дартс, за да се отпусне на пейката пред него. Повечето хора, дори тези, които бяха векове по-възрастни от него, трепереха и събираха силите си, когато той ги приближеше. Но не и Пеги. Тя пристъпи към него, сякаш нямаше нищо, от което да се бои, сякаш е в безопасност. Идеята да я защитава от жестокостите на света сгорещи кожата му.

Уникалният й аромат на рози се понесе към него, карайки сърцето му да затупти по-бързо. Тя се усмихна.

— Здрасти. Извинявай, че закъснях. Трябваше да помогна да затворим магазина. — Тя работеше на половин работен ден в магазин за лов и риболов, собственост на родителите й, и знаеше всичко за мухите за риболов.

— Здрасти. — Погледът му се насочи към синьото спортно яке, обгръщащо дребното й тяло. Миризмата на мъжка пот и силен одеколон прониза сетивата му. Напрежение стегна задната част на тила му. — На кого е якето?

Тя се изчерви и прокара ръка по износената яка.

— На Джо Нелсън. Сещаш ли се, куотърбекът, за когото ти разказах? — усмивката й разкри идеални бели зъби, блестящи и еднакви като перли. — Най-после ме покани да излезем на среща.