Преследван

Глава 8

Частният самолет потегли на дългия полет до Ню Йорк. Мойра погледна през обширното пространство към Конн, който лаеше заповеди към краля по телефона си. Изглежда неочакваното нападение на Кърджаните леко бе разярило воина.

Тя седеше настанена на черната седалка, а ароматът на кожа успокояваше сетивата й. Конн се обърна към нея от собственото си място, до пълен догоре минибар и маса за покер. Тя имаше нужда от питие. Или от пет. Пилотите бяха затворени в пилотската кабина и тя се надяваше, че не са посетили бара преди нея. Не, че имаше против да лети. Е, поне не много. Но вероятността от катастрофа обикновено караше стомаха й да се свива болезнено.

Конн затвори телефона с ръмжене, отделяйки миг да я огледа с опасните си зелени очи.

— Сигурна ли си, че не си ранена?

— Добре съм. — Но не беше. Тихото мъркане на двигателите и тъмнината навън водеха до интимност, която би предпочела да избегнат. Ароматът на кожа и барут, носещ се от Конн, властваше в пространството на самолета, карайки сърцето й да забие учестено и краката й да омекнат. Неизбежна реакция към вампирската й половинка. — Теб простреляха.

Той кимна и свали тъмната си риза, за да разкрие дупките от куршуми, които вече се бяха затворили.

— Куршумите излязоха, докато пътувахме насам — с бързи движения той избърса с ризата кръвта от порезната рана на стомаха му.

Мойра си пое дълбоко дъх. Как бе забравила колко широки са гърдите му? Колко здрави бяха мускулите по гладкия му торс? Тя се изкашля, прочиствайки гърлото си.

— Досетих се.

Погледът му остана вперен в нейния, докато чакаше, търпеливо и в готовност. Трябваше да говорят, но думите й бягаха. След като се замисли малко, тя реши да опита.

— Защо крещеше на краля?

Металическите му очи блеснаха.

— Шпионите и информаторите му са жалки. — Конн прокара ръка през гъстата си коса. — Отнякъде е изтекла информация. Няма начин да е съвпадение Кърджаните да нападнат в деня, в който се появих в Ирландия. Заради мен те откриха.

Глупости. Неудобството накара кипящата й кръв да затупти във вените й.

— Това вероятно не е точната истина.

Само силата на волята я спря да се не се свие.

Конн вдигна глава с маниер на пантера забелязала плячката си. Макар да беше същата като нейната, седалката му изведнъж й се видя доста малка.