Преследван

Глава 17

Джейни притисна мечето по-силно към гърдите си, а очичките й се затваряха. Мистър Мълът не се справяше достатъчно добре с това да я задържи будна. Отново бяха скрити под земята... където земята й шепнеше. Картини на понита, нарисувани от чичо й Дейдж висяха по стените из цялата стая, а красивата къща за кукли, която й направи чичо й Конн стоеше в ъгъла. Майка й бе в съседната стая, плетейки бебешки терлички... които обаче повече приличаха на торбички за портокали. Майка й наистина... ама наистина не можеше да плете.

Джейни трябваше да остане будна, докато татко й се прибере у дома... той и чичовците й бяха заминали отново да се бият, а тя имаше лошо чувство. Подобно на онова, което изпитва, когато е яла прекалено много захарен памук и прекалено много хотдог.

Скоро тя се озова на обширно голф игрище, точно като онова, на което си играеха понитата й в епизода от миналата седмица на любимата й анимация. Свивайки рамене, тя се отдаде на съня. И така или иначе беше тук, тя реши да направи тревата лилава, а дърветата реши да бъдат от желирани пръчки. Вкусно. Дори въздухът ухаеше вкусно.

Къде беше Зейн? Най-добрият й приятел, единственият й приятел откакто напусна дома си, се срещаше с нея в сънищата й. Когато и двамата спяха. Тя огледа наоколо... и тогава го видя. Смехът й отекна през поляната, към него, който стоеше върху едно голямо дърво направено от... какво беше това? О, не. Захарен памук.

Той се усмихна и изскочи от розовата лепкава смес. Но усмивката му някак не бе правилна. Красивите му зелени очи не се усмихваха.

Тя се затича към него, пресрещайки го до блестящото знаменце, забито в земята и развявано от вятъра.

— Какво не е наред?

Той вдигна тъмните си вежди, точно както го правеше татко й. След това се наведе и седна на земята, за да не й се налага да гледа нагоре към него. Преди известно време, Зейн стана на единадесет... и вече бе доста по-висок от нея. Не беше никак забавно да си едва на пет години. Тя седна до него, прехапвайки устната си.

— Какво не е наред?

— Трябва да се преместя. — Той потърка челюстта си, а от него се изливаха вълни от тъга.

— О! — Тя погали голямата му ръка отпусната върху лилавата трева. — И аз наскоро се преместих. Може да харесаш новия си дом.