Преследван

Глава 28

Мойра приглади косата на Симон назад от подутото й лице.

— Мисля, че скулата й е счупена.

Кара се мъчеше да спусне крака от леглото, преди да посегне към ръката на Симон.

— И не счупи само нея — заяви Кара, изправяйки се над изпадналата в безсъзнание жена. — Сърцето й се пръсна на безброй парченца, когато влезе в стаята. Сложи я тук.

Пъшкайки, Мойра вдигна Симон на леглото, облягайки гърба й на стената. Главата й се наведе напред, а черната й коса скри лицето й.

— Понякога забравям, че си емпат.

— Аз също. — Тя се намръщи за миг, поемайки рязко въздух. — Само да знаеш. Нито за миг тя не се замисли дали да тръгне с него.

— Да. — Мойра го бе осъзнала още от първия шокиран поглед на Симон. — Тя се възползва от единствения шанс, който имаше да го обезвреди и да ни измъкне от тук. — За нещастие, сега Мойра имаше две жени, които трябваше да спаси. Мръщейки се, тя си спомни, че бе чула женски смях, когато пристигнаха по-рано. — Ако не Симон помага на Треван, тогава коя беше жената?

Кара стисна корема си, свивайки се на топка. Нисък стон се изтръгна от гърдите й. Опушеният мирис на болката й изпълни въздуха. Различни вълни, вероятно на новия живот, който се задаваше, проникнаха през синьо-зелените вълни, които излъчваше жената.

— Ъм. Това бебе идва.

Паниката накара Мойра да скочи на крака.

— Накарай го да спре. — Думите изскочиха през устните й, преди да успее да ги спре.

Кара се засмя измъчено.

— Нали знаеш, че той е син на Талън? Ако иска да излезе...

Разбира се. Още един твърдоглав мъж Кеърс. Искаше й се да може да комуникира с тях.

— Добре. Добре. Ъм, легни, а аз ще погледна. — Каквато и сила да ги бе засмукала тук, явно е причината за започване на раждането.

Симон простена, събуждайки се, и сложи ръка на лявата си скула.

— Треван е задник.

Мойра се засмя.

— Тревожа се, че ти счупи лицето.

— Така го и чувствам. — Симон примигна два пъти, фокусирайки се върху Кара на края на леглото — О, нали не... — тя скочи на крака, отдалечавайки се. Токчето на обувката й се подхлъзна на околоплодните води на Кара и тя размаха ръце, за да възвърне баланса си. — Ъх.