Глава 24

28 2 0
                                    

Мойра протегна врат, пристъпяйки тихо в стаята на Конн. Вратата се затвори безшумно зад нея. Удобният диван в дневната я подканяше да се настани на него и да гледа някой от филмите, прилежно наредени на рафта по стените. Присвивайки очи, тя зачете заглавията. „Малкото пони", „Пролетните кученца отиват в Холивуд", „Розовата фея". Очевидно Джейни и чичо Конн, прекарваха времето си заедно, като гледаха филми.

Имаше и комедии, и драми за възрастни на най-високите рафтове. Преди да избере, тя реши да огледа стаята. Мъжът й бе построил красива клетка.

Дейдж беше прав. Изливайки яда си върху боксовата круша й бе помогнало да види нещата в перспектива. Мястото й не бе в клетка. Конн трябваше да види уменията й и да разбере нуждата й да се бие.

Тя се насочи към кухнята и си взе енергийна напитка. Кралят пазеше своята като злато и отказа да сподели една с нея, докато бяха във фитнеса. Не че би могла да му намери отнякъде друга гроздова енергийна напитка, с която да сподели тази, която е изпила... ако той й бе дал една.

Хладилникът беше напълно неорганизиран. С бързи движения тя нареди рафтовете по цвят и големина. Взе си един ябълков сок и се обърна, а сърцето й едва не изскочи при вида на воина застанал на вратата на спалнята.

— Конн.

Той се облегна на рамката. Бе обут с широко спортно долнище, което едва се държеше ниско на мускулестия му ханш, а гърдите му бяха голи, покрити със синини. Но без отворени рани. Дълги силни пръсти отметнаха мократа коса от лицето му, а краищата й почти стигаха до раменете му. Харесваше й, че я е оставил да израсте... видът на лошо момче му подхождаше.

— Мойра.

Тя прочисти гърлото си. Маркерът над бедрото й започна да се затопля.

— Е, ами, как се чувстваш?

Той сведе брадичка, а очите му бяха съсредоточени. Върху нея. Той се оттласна от стената. Тя преглътна. Горещина премина през тялото й, в директен контраст със студа зад гърба й. Отвори уста, но от нея не излезе нито звук.

Леко, бавно, той се приближи към кухнята. Бе виждала много хищници, много воини. Но никой не се доближаваше дори малко до Коннлин Кеърс. По грация или намерения.

Мускулите й се напрегнаха... адреналинът се плъзна във вените й като разтопен мед. Бикините й подгизнаха. Невидими нишки я задържаха неподвижно на място, приковавайки я под хипнотичния му поглед.

ПреследванWhere stories live. Discover now