Преследван

Глава 9

Видът на резците му накара тялото й да се напрегне. Не от страх... а от възбуждащото очакване.

— Не ме слушаш.

— Слушам те. — Той направи крачка към леглото, а погледът му ставаше все по-тъмен. — Просто не се съгласявам с теб. Ще те пазя от всяка заплаха на този свят. Но не си мисли, нито за миг, че тялото, сърцето и домът ти са в безопасност от мен. Те са мои.

Собственическият му тон усилиха гнева и възбудата й. Гневът бе добре дошъл, а за възбудата щеше да мисли по-късно.

— Няма начин. — Думите се изтръгнаха бързо от устните й и дори тя успя да разпознае предизвикателството в тях. И разбира се, той го прие на мига. Но тя не бе предвидила бързината, с която ще го направи.

По-бърз от мълния, той хвана ръката й и я дръпна към гърдите си. Пръстите му се стегнаха в косата й и дръпнаха главата й назад, оголвайки югуларната й вена, докато я притискаше на колене върху леглото.

— О, любима. Обожавам непокорството ти.

Горещина. Тя се излъчваше на мъжа на талази, обгръщайки я и замъглявайки мислите й.

— Благодаря.

— За теб винаги. — Той захапа долната й устна, а лека тръпка се насочи директно към клитора й. Топлината на езика му и лекият натиск бяха така интензивни, че тя едва не простена. Ръката му се стегна и леката болка премина по скалпа й.

— Ти си създадена за мен, Мойра. И ще те задържа... завинаги.

Без значение дали бе правилно или не, тя копнееше за тези думи. Може би дори имаше нужда от тях. Увереността в тях й обещаваше общо бъдеще с него... сигурност. Но щеше да се тревожи за това по-късно. Сърцето й блъскаше силно.

— Конн. Покажи ми.

Той се наведе напред, превземайки отново устните й. Непреклонната, почти брутална целувка накара коленете й да омекнат. Тръпка премина по гръбнака й, карайки нуждата да заври в нея със сила отвъд магическата, отвъд всичко, което някога е изпитвала. Леко пробождане на страх прониза желанието й и изчезна в следващия миг, в който Конн стисна задните й части и я притисна към себе си. Коремът й се отърка в ерекцията му и тя се отпусна назад, повличайки го със себе си, впила пръсти в раменете му.

Устните му продължиха да се притискат към нейните, дори когато се приземиха на матрака, а твърдото му тяло се настани върху нейното, докато Конн плъзгаше длани по кожата й. Единият му голям палец помилва маркера й. В нея пламна огън, стрелвайки се директно към клитора й. Тя се откъсна от устата му и простена в няма молба.