Преследван

Глава 20

Мойра настани Ема на гладкия каменен под на подземната лаборатория.

— Има ли вода тук?

Кейти изтича и взе бутилка от хладилника, разви капачката и я подаде на треперещата кралица. Ема отпи голяма глътка и притисна ръка към главата си.

— Проклета мигрена. — Тя отвори очи и ги присви болезнено заради светлината.

— Какво видя? — Мойра се отпусна на колене до нея. Две от сестрите й бяха екстрасенси, но те не изпитваха подобна болка. Може би половинките на вампирите изпитваха трудности с това... имайки предвид, че не бяха истински вещици, а хора с далечно родство с вещиците. Страхът сви на топка стомаха й. — Как е ранен Конн?

Ема въздъхна.

— Не знам. Той падна... болка прониза крака ми. След това всичко потъмня.

Кръвта забуча в ушите на Мойра. Паниката накъса дъха й. О, Господи. Не и Конн.

Вратата се отвори рязко. Мойра скочи, готова да защити кралицата. Кейн Кеърс застана на вратата, облечен изцяло в черно, гъстата му тъмна коса беше разрошена, а очите му бяха с яростен виолетов цвят. Погледът му падна върху Ема.

— Видение?

— Да. — Ема се изправи на крака, а ръцете й трепереха, когато се вкопчи в плота. — Видях Конн да пада, но след това почти нищо. Той изглеждаше... ами... замаян.

— Шифтърите са го дрогирали. — Кейн наклони глава към бюрото. — Има лекарства за мигрена в най-горното чекмедже, точно до теб. За всеки случай. — Той огледа стаята, а погледът му падна върху Мойра. — Конн е твоята половинка. Имам нужда да се свържеш умствено с него и да ми кажеш къде се намира.

Мойра преглътна. Страх завладя сетивата й. Светлосиня енергия проблесна по ръцете й.

— Прекарахме последния век да се блокираме един друг, Кейн. Не мога да се свържа с Конн.

Гняв се надигна в нея, докато мислеше за времето, което бе пропиляла. Защо не бе искала Конн да се появи в Ирландия? Можеше тя да го потърси... да направи така, че нещата между тях да потръгнат. Тя можеше да е връзката между вещиците и Реалм... затова нямаше да има опити да се оттеглят. О, Господи. Тя обичаше вампира.

Кейн кимна.

— Разбирам. Ела с мен, имам идея. — Той се завъртя на пети и тежките му стъпки отекнаха по коридора.