Преследван

Глава 18

Април в Аляска бе като най-лютата зима навсякъде другаде в щатите. Конн нагласи слушалката си и подръпна надолу бронежилетката си. Тъмни облаци се спускаха, създавайки гъста мъгла над земята. И въпреки това, върховете на величествените борови дървета надничаха над тях, осигурявайки още по-голямо прикритие на мъжете, които се приготвяха за нападение.

— Планът ни е железен. — Той изтръска снега от ботушите си. — Имайки предвид неочакваната ситуация. — Джордан Прайд, лидерът на нацията на котешките шифтъри, стоеше до Конн. Джордан бе останал в щаба, за да обсъдят стратегията си срещу известен брой кланове, които се бяха надигнали срещу Пророк Кейлъб, тъй като той бе подкрепил брат си в решението му да се ожени за шифтър, която е била сгодена за демон. Още една глупава причина Кейлъб да бъде прогонен в изгнание от Реалм до миналата година.

Джордан завърза гъстата си руса коса на тила си.

— Да. Демоните нападнаха един от клановете ми с изненадваща атака. — В очите му блесна пламък. — Опитват се така да ни принудят да се отцепим от Реалм.

Ако бе така, демоните явно не познаваха добре Джордан. Тази ситуация само го бе вбесила.

Конн погледна Джейс. Много добра възможност да се уверят дали брат му е готов да се бие с демоните. Фортуна се усмихваше. Е, само че не за пленените шифтъри. Той насочи вниманието си към Дейдж и едва се сдържа да не изръмжи.

— Точно четях конско на половинката ми, давайки те за пример, като лидер, който осъзнава, че задачата му е да остане на заден план и да се жертва за общото добро.

Дейдж откопча каниите на ножовете, привързани към кръста му, а в очите му проблесна очакване.

— Това вероятно е рикоширало към теб.

— Да. Жена ми е на ръба, и то повече от обикновено. — Инстинктите му нашепваха, че целият ад щеше да се отприщи.

Дейдж кимна.

— Деветимата снощи са направили предварително гласуване за оттегляне от Реалм. Ако го направят, първата им работа ще е да задействат Мойра срещу нас.

Конн застина на място. Много отдавна се бе научил да не поставя под въпрос информацията от шпионите на краля.

— Тя няма да ни предаде, Дейдж.

— Значи, ще предаде семейството си? — Кралят вдигна предпазителя на зеления си пистолет.