Преследван

Глава 6

Мойра игнорира тревогата в погледа на майка си, както и укора в този на Вив. Това, което не успя да игнорира обаче бе предупредителният звук идващ от Конн. Тялото й реагира с вълна от адреналин. Бий се или бягай. За нещастие, точно сега не можеше да стори нито едно от двете.

— Може би трябва да се залавяме за работа.

Вивиан прочисти гърлото си.

— Много добре, макар че по-късно Съветът ще иска да говори с теб за действията ти, Мойра. — Учтивата покана сякаш бе обвита с метални шипове.

Мойра кимна и се обърна към изненадващия четвърти човек в стаята. Питър Галахър седеше до Грейс, а светлите му кафяви очи блестяха върху красивото му лице. Нов член на Съвета? Тя се усмихна към стария си приятел, който се бе облякъл доста забележително. Никога не го бе виждала невролога облечен в костюм от три части. В сивия Армани, той излъчваше увереност и спокойствие.

— Опитваме се да се свържем със Симон и Треван. — Вив наклони глава към Грейс, която пишеше нещо на клавиатурата пред себе си. — Симон е в Ню Йорк, а Треван в Гърция, следейки демонските сили там. Засега Питър Галахър бе призован да стане част от Съвета, попълвайки неочаквано освободилото се място.

Вълна от напрежение премина през стаята и сякаш част от наличния кислород бе изсмукана. „Неочаквано освободило се място" значеше, че някой е умрял. Да убиеш вещица... е това вече не е никак лесно.

— Поздравления — промърмори Мойра и се насили да се усмихне. Двамата с Питър бяха приятели от век и заедно бяха учили в университета. Баща й, най-бележитият доктор за хората, бе негов учител. От него щеше да стане добър член на Съвета. Много жалко, че обстоятелствата да го направи бяха така неприятни.

Чу се звук от звънец и всички се обърнаха към страничната стена. След кимване на Вив, на стената се появи масивен екран, на който се показа стая, подобна на тази, в която бяха, и чието разположение бе в другия край на града. Мойра се понамести, докато картината на екрана стане по-ясна.

Двама войници влачеха завързан мъж, а краката му драскаха по каменния под, докато се опитваше да се отскубне от тях. По голата му глава, надолу по шията му и по грамадните му космати ръце имаше следи като от слънчево изгаряне. Панталоните му бяха разкъсани, а по гърдите му бе разплискана кръв. От вида на подутия му нос изглежда мъжът е бил ударен в лицето. Един от войниците го бутна, събаряйки го отново на пода, и той се озова на колене в центъра на стаята с лице към камерата.