Преследван

Глава 13

Мойра се събуди в самолета от звука на писане по клавиатура. Бълбукаща енергия туптеше във вените й. Беше взела доста сили от Джена. Половинката й седеше на креслото срещу нея, пишейки на лаптопа си. Той се бе изтегнал в седалката, а дългите му крака бяха протегнати напред, сложил лаптопа на бедрата си. Концентриран, той ту кимаше, ту се мръщеше. Ако знаеше едно нещо за Конн, то бе, че той никога не крие емоциите си. Отчасти от арогантност, отчасти от увереност, тя имаше чувството, че той не обича да си губи времето... и гледа да върши нещо, за да не се случи това.

Тя прочисти гърлото си.

— Каза ли на краля за тази вечер?

— Да. — Конн не откъсна поглед от екрана, а продължи да чете и да се мръщи.

Тя не можеше да иска от него да пази тайна, макар за момент да се бе замислила дали да не го помоли за това. Но отказваше да го използва и да го кара да бъде такъв, какъвто не е. Това, че бе част от Реалм и го правеше мъжа, който бе. И тя го разбираше.

В следващия миг ума й се събуди напълно. Тя подскочи в седалката.

— Чакай. Трябва да дочакаме доставката на кораба.

— Деър се появи точно след като припадна. Както винаги, закъсня за купона.

Объркване изпълни ума на Мойра.

— Планира ли да арестува Джена? — Някой трябваше да разпита вещицата.

— Да.

Изпълни я облекчение и тя се облегна назад на седалката си. Деър щеше да измъкне истината.

— Някакви новини?

— Да. Той каза, че корабът не е пристигнал. А до момента Джена не е дошла в съзнание.

— Проклятие! — Къде, по дяволите, бе корабът? — Изненадана съм, че Деър ти е позволил да ме вземеш.

— Аз също.

Добре. Това нямаше как да е добър знак. Какво бе намислил Сборът на Деветимата?

Конн остана с поглед забит в екрана.

— Е, биеш се с плазмени топки, отнемаш силите на други вещици и можеш да превърнеш човешките органи в пихтия. — Той продължаваше да пише, докато говореше. — Можеш ли да превръщаш органите и на безсмъртните същества в пихтия?

Тя потърка носа си. Какво да му отговори?

— Все още не. Имам предвид, силата става по-голяма с годините. Но хората са лесни. — Може би не беше мъдро да му показва, че е в безопасност. О, по дяволите, беше прекалено късно. — Стражите защитаваме Съвета и като първа линия за защитата на Сбора на Деветимата, една от най-големите ни тактики е да отнемаме силите на вещиците. — Освен това Стражите помагаха при обучението на войниците на Деветимата, но това бе така да се каже странично задължение. — Изпращат ни, когато някой злоупотребява с Квантовата физика... злоупотребява с магията. И, ами, ние ги караме да спрат.