Преследван

Глава 19

Мойра имаше нужда от разсейване, за да се махне от крепостта на Кеърс. Не можеше да предаде Конн или да доведе опасността при Джейни. Но също така не можеше да обърне гръб на семейството си или на Съвета. През ума й преминаваха един след друг бойни планове, когато седна обратно на сгъваемия стол и изпъна рамене. Дори докато обмисляше плановете си, едва сдържа усмивката си, когато кралицата на Реалм експлодира, изпускайки темперамента си.

— Това са простотии — Ема Пауълсън, скоро Кеърс, сложи рязко мензурата на плота в добре оборудваната лаборатория. Беше пълно с колби съдържащи различни течности и машини, заети да издават звуци, калкулиращи данни. Миризмата на белина и почистващи препарати изпълваше стаята. — Тя отиват навън да се бият, а ние сме принудени да стоим заврени под земята, далеч от всички неща, които ми трябват за лабораторията. — В удивителните й сини очи блеснаха едновременно гняв и срам.

— Те ще бъдат наред, Ема. — Сестра й Кара потърка големия си бременен корем, настанена в удобния офис стол, който бе прекалено луксозен за обстановката в лабораторията, но явно я успокояваше.

Очите й, в същия цвят като тези на Ема, огледаха всяко шкафче на бюрото.

— Някаква идея, къде тук долу Кейн държи запасите си от сладки работи? — Тя отваряше един след друг шкафчетата и въздишаше тежко, всеки път щом ги затваряше. — Сигурна съм, че тук някъде има шоколад.

Мойра се пребори да не потрепери от вълната студен въздух, която сякаш премина през вените й, а мъката по дома едва не я задуши. Брена обожаваше шоколад. Дарси предпочиташе карамел. Веднъж се бяха скарали заради един Сникърс.

— Защо Кейн не е тук да работи с теб? — Може би, щеше да го убеди да й помогне да избяга от тук. Или поне да го изпързаля по някакъв начин. Разбира се, имайки предвид, че мъжът бе вероятно най-умният учен на планетата, шансовете за това бяха малки. А освен всичко друго се носеха слухове, че умее и да се бие.

Ема изсумтя елегантно. Къдрици черна коса се бяха освободили от строгия й кок и обрамчваха тясното й лице, докато затваряше папката, потупвайки с нея по крака си.

— Всемогъщия Кеърс работи горе в лабораторията, където трябваше да бъда и аз. Сещаш се, онази с колбите, която ни позволява да експериментираме с различни неща?