Не мога да повярвам, че завърших нещо за първи път в живота ми.
Въпреки, че сюжетът е по клиширан от всички фенфикове, които сте чели някога през живота си взети заедно, тази книга наистина значи много за мен.
Започнах я през януари 2019 и честно казано нямах намерението да я довърша, но един ден просто си казах, че няма да пипна нищо друго, докато не я завърша. Да, не стана точно така, защото мозъкът ми постоянно ме снабдява с нови идеи и понякога не мога да му смогна. Но въпреки това си обещах, че ще спра да чета по цял ден и ще започна да пиша.
Наистина съм много благодарна на всички, които прочетоха книгата и изразиха мнението си, макар и да не са много.
Преди да попитате, ще има втора книга. (Да и аз не мога да повярвам, че ще си го причиня). Нямам идея кога ще започна да я пиша, но си казах, че преди нея ще завърша един друг сравнително по кратък проект. Надявам се, че скоро ще бъде качен, защото започнах да пиша по често. В момента навън е толкова топло, че няма шанс да изляза от вкъщи, освен ако не е много наложително.
Тоест нямам друга работа, ако не броим спането по цял ден.
Надявам се книгата все пак да ви е харесала и ще се радвам, ако изразите мнението си. Не ме жалете, ще го преживея. И аз самата знам, че не е нещо голямо, нито пък прекалено хубаво. Главите са кратки, описанията ужасни, героите не са изградени много добре и може би някой хубав ден ще оправя всичко това.
Благодаря ви!