"Колко?" това бе въпроса, който си задавах всички тези дни. "Колко време ще издържа?" факта, че трябваше да игнорирам Джънгкук и да стоя колкото се може по -далеч от него ме подлудяваше, но всеки път щом започвах да размислям, всеки път когато бях готов да се предам си спомнях думите, които ми бяха казани " зарежи Джънгкук, остави го и не се занимавай с него, защото не само той, но и ти ще пострадаш, опитай се да запомниш това красавецо...".
Изгарях от вътре, исках да видя Джънгкук, да го почувствам, да усетя неговия аромат или просто да чуя гласа му, дори това ми стига, но знаех, че ще се изкуша, ще направя някоя глупост и ще съжалявам.
Вече мина седмица, а онова нещо не се беше появило и как бих могъл да знам като нямах връзка с Джънгкук...
Бях толкова твърдо решен да не го виждам, затова казах на Джин, че не се чувствам добре тези дни и го помолих да работя в къщи, беше малко сложно, но свикнах. Все пак знаех, че все някога трябва отново да се върна на работното си място и да се изправя пред Джънгкук, но... изглежда съдбата е предвидила това да се случи по - скоро от очакваното.
Та в близките дни получих съобщение от Джин, че има нужда от мен в сиропиталището, защото се е случило нещо, но така и не ми каза какво. За момент се замислих, какво е толкова спешно, но от друга страна не би ме повикал ако не беше важно.
Ден след полученото съобщение посетих сиропиталището, но когато влязох в сградата цареше пълна тишина. Сякаш всичко живо бе измряло, възможно ли е? Разни мисли започнаха да ми се въртят в главата и тогава си спомних за това, което Джънгкук бе извършил, за убийството на онова момиче... дали не би постъпил така и с други все пак когато 'нещото' поеме контрол на тялото му, той не може да се контролира.
Започнах да се оглеждам наляво- надясно, когато чух как някой се изкашля зад мен...
Останах на едно място вцепенен, мисля че имах няколко идеи кой може да е, но...
- Колко време ще те чакам? - извика изнервено, познат глас....Джин.
Оо Боже, за момент си помислих, че е Джънгкук и се паникьосах. Обърнах се, Джин бе скръстил ръце и ме гледаше с ядосано изражение:
- Съжалявам, просто тази седмица не ми върви, малко съм разсеян... - опитах се да се оправдая, макар това да беше самата истина.
- Личи си... хайде ела в офиса ми искам да поговорим - каза той, оглеждайки подозрително, сякаш някой щеше да ни проследи.
Качихме се на втория етаж в кабинета му, аз както винаги, заех почетното си място на голямото канапе, а Джин като се настани удобно на кожения си стол и впери поглед в мен, гледайки ме така за известно време. След дълго зяпане той най - накрая проговори:
- Виж... знам, че не се чувстваше добре и ме помоли да останеш в къщи и съжалявам, че трябваше да те карам да идваш, но положението не е добре...
- Какво става? Джимин пак ли се е сбил с някой? - предположих аз.
- Не... не е това, друго е... - той приведе глава изричайки тези думи.
- Забелязах, че е доста тихо, да не би да си организирал някакво събитие или случайно да си благоволил да изведеш децата някъде, защото... - тъкмо щях да довърша когато той ме прекъсна.
- Не, всички са по стаите си - отвърна той, вперил поглед в една точка.
Ама естествено, това е Джин той не би пропилял излишни пари, но въпроса който ми се врътна в главата беше "Защо тогава всички са толкова тихи?". Вече минава 11:00 не мисля, че е нормално да спят още. Тук ми намирисваше на нещо и това не са чорапите на Джин:
- Какво става тук? - попитах със твърд и сериозен тон.
- Джънгкук...
Веднага щом чух това име целия настръхнах:
- К-к-акво за него? - попитах аз.
- Онзи ден направо побесня, викаше удряше, хвърляше едва успяхме да го усмирим, но накрая успяхме да го приспим, последното нещо което каза преди да изпадне в безсъзнание беше... - тук той спря и вдигна поглед към мен. - ... той каза твоето име Техюнг...
Къде е онази "дън, дън, дън, дънннн" музичка когато ти трябва...
Аз... моето име.
Моля...
Пак е бълнувал мръсни работи, сигурен съм. Просто му е изникнало нещо така в главата и го е казал случайно на глас, случва се, нали?
- Аммм... може просто да е бълнувал нещо, заради приспивателното - опитвах се замажа положението.
- Дори и да е така, бих желал да поговориш с него, знам, че имаш таланта да изслушваш хората и да има даваш съвети, които да ги насочат - отвърна Джин.
Повярвай ми, единственото, което мога да направя в този случай е да си тръгна, това би му помогнало, но пък бях изкушен и да остана... нещо ме привличаше.
Искам само да знаете, че ще съжалявам за решението си... но трябва да го направя, искам да се уверя, че е добре, не може да ме обвинявате, защото и вие бихте постъпили така ако ви е грижа и се притеснявате за някой.
След още една - две минути напуснах офиса на Джини се запътих към стаята на Джънгкук, докато вървях чувах гласовете на децата идващи от стаите, предполагам след вчерашното фиаско са били принудени да останат в стаите си.
Вече стоях пред вратата на стаята... му все още се двоумях, но ето че ръката ми вече беше върху дръжката и я натисках. Влязох тихо и затворих вратата след себе си, в стаята цареше пълна тъмнина.
Опипах /знам как звучи хд/ стената опитвайки се намеря ключа за осветлението и когато включих лампите го видях как се бе излегнал на леглото... само по боксерки.
Както аз, така и той беше изненадан. Бързо осъзнах в каква ситуация съм попаднал и закрих с ръка очите си, макар да не исках:
- Оо... амм.... дойдох, защото Джин ми каза, че си имал проблеми и... р-реших да ти помогна... да се справиш с тях - това прозвуча много зле.
Чух как той стана от леглото и с бавни крачки се доближаваше до мен... незнайно как за броени секунди се оказах приклещен между Джънгкук и стената:
- Имам идея как можеш да ми помогнеш... - прошепна в ухото ми.
- К-к-как?? - бях лееееко притеснен.
Той ме изгледа от горе до долу и отново прошепна в ухото ми с дълбок и заповеднически глас:
- Свали си панталона...
☩------------✤✞ ۞ ✞✤-------------☩
Господ Бок е тук...
Та знам, че спрях на най - интересното.... както винаги и ако искате може да ме убиете... ама поне да е безболезнено....
Тъъъъ знам, че отново ъпдейта беше след седмица може и повече.... за което ОТНОВО съжалявам ъмъ обещавам, че няма да чакате много за следващата глава щото и аз нямам търпение да я напиша... Що ли??
Много лофе... мерси за коментарите и за харесванията оценявам го.... вие ме мотивирате... ако не бяхте вие до сега да се бях включила в синя кит... ец...
В момента е 3:46 соркас, че я пускам толкоз късно, знам, че в момента сънувате баясите си /не лъжете всички знаем, че е така/ и се извинявам ако има грешки.
Ба баййй