Първото нещо, което ми дойде на ум след като споделих своите чувства с Джънгкук, бе дали това бе правилното решение и дали това няма да повлияе на нашите отношения и приятелството, което изградихме. Не съжалявам, просто се питам какво ще стане след това, дали той ще иска нещо повече или ще ми се присмее и ще ми каже, че всичко това е било просто шега и не изпитва нищо към мен.
За момент се изплаших от това, което ще последва дали щеше да ми каже нещо или вместо това ще ме остави с моите размисли и ще се върне обратно в сиропиталището. Дали ще последва онова мълчание? Дали ще ме избягва? Ще се върне ли при Джимин?? Всички тези въпроси ме побъркваха, но ако получа отговор може би ще остана по разочарован от колкото съм в момента. И след около минута, която на мен ми се стори като цели 5, Джънгкук най - накрая проговори, а това, което каза прозвуча повече като шега
- Тае, яйцата да не би да са били развалени, лошо ли ти е?? - той се надигна и постави ръка на челото ми. - Не си топъл, какво ти има??
Той наистина ли приема това, като шега? Аз бях съвсем честен и достатъчно сериозен, за да ме разбере, че това, което изпитвам е истинско. Предполагам той не се чувства по този начин:
- Аз мислех, че... - замлъкнах за момент.
- Какво? - попита той с въпросително изражение.
- Помислих, че изпитваш същото, което и аз... съжалявам, явно съм се заблудил...аз.... - веднага млъкнах.
Със скорост като на светкавица, той стана от стола си и със свръх човешки сили успя да ме събори на земята и застана върху мен, беше като хищник приклещил жертвата си. Изглеждаше така все едно бе готов да ме разкъса на малки парченца, никога преди не го бях виждал такъв.
Джънгкук се доближи бавно до ухото ми и прошепна, а топлия му дъх гъделичкаше кожата ми:
- Нямаш си и на идея колко дълга чакам да чуя тези думи... - гласът ме толкова дълбок, че ме накара да настръхна.
- Тогава защо реагира така? - попитах аз.
- Просто се шегувах, никога не съм очаквал, че някой ще отвърне на чувствата ми.
- Ами Джимин? - трябваше да питам.
- Исках да те забравя, защото ти буквално ме подлудяваш, затова тръгнах с Джимин, а и знаех, че не изпитваш същото... до сега - дяволска усмивка се появи на лицето му.
Имах очаквания, които за щастие не се оказаха действителност. Сега, когато чух обяснението на Джънгкук ми олекна и знам, че вече мога да бъда спокоен, но ето, че идва частта с това "нещо", което тероризира Джънгкук. Предполагам сега, след като той знае какво изпитвам ще бъде още по - сложно, за жалост не се замислих за това преди да се раздрънкам, но както хората казват понякога сърцето говори вместо мозъка. Съжалявам, че ще го разочаровам, но явно някой неща ще трябва да почакат, първо трябва да решим всички проблеми и чак тогава ще помислим над връзката си:
- Кук... мисля, че първо трябва да изчакаме малко... - предложих аз.
- Мм... колко още искаш да чакам, не те ли чаках достатъчно докато се осъзнаеш? - попита той като доближи устните си до врата ми оставяйки малка целувка.
- Трябва да поговорим сериозно, първо трябва да се отървем от "нещото" и след това ще мислим за...
- Секс?
- Не, за компот от дюли... да... за.....това... - усещах как се изчервявам, само като си помисля за това.
- Ооо да не би Тае да се изчерви... спокойно, коте... ще бъда нежен... първия път, след това ще ти се стори тесен света....
ОМГ!!! Той наистина ли каза това, макар че да си призная наистина ми бе любопитно какъв ли е в леглото. Не, Тае, съвземи се! Има много по важни неща от това да мисля за патката на Джънгкук, ноо... Ааа не...
Слава на Бога, телефона ми звънна и успя да ме спаси, имайки предвид, че Джънгкук все още беше върху мен и започваше да ми става малко неудобно. При опита ми да го избутам и да стана той ме хвана за рамената притискайки ме по силно и каза:
- Къде си мислиш, че отиваш? - попита той със същия дълбок и дрезгав глас, който ме подлудяваше.
- Ам...а-аз... - за момент забравих какво щях да казвам, устните ни бяха на сантиметри, но тогава да досетих, че телефона ми още звъни. - ...трябва да вдигна...
Той слезе малко по - надолу от устните ми стигайки отново до врата ми, започна да ме целува нежно, постепенно нещата започнаха да загрубяват и накрая той ме ухапа, но най - странното беше, че ми хареса, но трябваше да вдигна. Отдръпнах се малко и с решителен глас казах:
- Стани, за да си взема телефона.
Дребосъка нямаше какво друго да направи освен да послуша по - големия и да стане. Доближих се до плота и взех телефона си, а на екрана с големи букви бе изписано "Джин". Предполагам ще ме търси по работа, отново и то през почивните ми дни. Натиснах зеления бутон и сложих телефона на ухото си:
- Ало.
- Техюнг, случайно да знаеш местоположението на Джънгкук, защото според мои източници, последния човек, който е разговарял с него или въобще го е видял си бил ти.... - последва мълчание. - ... нещо да имаш да ми кажеш.
Мама му... ся я втасах, какво ще правя? Ако ми кажа, че Джънгкук е с мен ще дойде да го прибере обратно със светкавична скорост. Аа, хрумна ми една идея, не че беше много брилянтна, но да се надяваме, че ще проработи:
- Ам, той е с мен, имаше нужда от допълнителна терапия, а понеже имам почивни дни реших да го взема с мен у нас, а и няма да ти създава проблеми в сиропиталището, надявам се не си против това мое решение, знаеш, че винаги мисля първо за другите - пълни лъжи, дори не знам как успях да измисля това.
- Добре, но взе ли му лекарствата?
Лекарства? Отново ли съм пропуснал нещо. Още тайни ли има, още болести и психични заболявания за които не знам...
- Как-ви лекарства? За какво говориш? - попитах аз, а в гласа ми се долавяше нотка на притеснение.
- Пие хапчета за нервите, докторът все още не знае какво му е, но много трудно се контролира, понякога положението става толкова сериозно, че сякаш се преобразява в друга личност. Имало е случаи в които даже получава гърч...
Без да го изслушам му затворих, оставяйки телефона на масата с мисълта, че Джънгкук все още е в стаята и предполагам е чул разговора, който проведох с Джин.
Обърнах се предпазливо с очакване да чуя гласа му, но за моя изненада него го нямаше, сякаш се беше изпарил за няма и 2 минути. С тиха стъпка се измъкнах от кухнята и се запътих към хола, къде може и да се намира, поне така предполагам.
Влязох и там, но отново нищо, нямаше никой.
На излизане от хола видях, че обувките му и якето все още са в коридора до вратата, но къде може да е отишъл, естествено ще е в къщата. Освен да е в спалнята, но... чух шум идващ от кухнята.
Обзе ме паника и страх, но реагирах колкото се може по - бързо.
Когато влязох в кухнята видях Джънгкук, който лежеше на земята заобиколен от малка локва кръв, помислих си, че е мъртъв, май беше.
Не.
Движи се... изглеждаше така сякаш го удря ток. Дали не получава гърч?
Добре, това, което съм запомнил от уроците си по медицина е че ако нямам с какво да му помогна трябва да го оставя да отмине, това май е най добрия вариант.
Кръвта от къде се взе? Толкова много количество кръв е явно от прободна рана. Доближих се бавно и приклекнах до него, той бе с гръб към мен, служих ръка на лявото му рамо и го обърнах, за да мога да видя лицето му. В момента в който видях пребледнялото му лице, вниманието ми бе привлечено от ножа забит в десния му крак:
- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ? - извиках без дори да се замисля.
Бях изплашен, притеснен и ядосан. Това което се случваше няма да има добър завършек, имах такова предчувствие.
Станах и се огледах търсейки телефона си.
Няма го....
Мамка му Джънгкук.... добър си....
Отново се обърнах, но не за да видя ранения и гърчещ се Джънгкук, не.
Пред мен стоеше нещо съвсем различно, приело неговата форма и вид.
Гледаше ме право в очите с усмивка, който само дявола притежава, а зениците му.....
Те бяха черни, като катран..........
☩------------✤✞ ۞ ✞✤-------------☩
I'm back babyyy...
Та първо искам да се извиня, отново, за нередовния ъпдейт, знам че трябва да чакате много, но пък предполагам го компенсирам по някакъв начин, опитвам се да правя главите по дълги.
Благодаря ви много, че четете таз боза и за страхотните коментари и харесвания и абсолютно всичко....
Добре.... разчуствах се хД.
Нова глава не мога да кажа кога ще има щото имам много домашни, заради дългата ваканция, но ще се постарая да ъпдейтна скоро.
Та май това е всичко, лофкам ва както винаги и дано да ви е харесал края.
Соркас ако има грешки ^^