Сложих ръка на устата си, но бе късно, току що изтърсих най - голямата простотия, която някога бях казвал, но странното беше, че дори не съжалявам за това. Точно в този момент трябваше да видите изражението, изглеждаше все едно са го цапнали с мокър парцал, колкото и фразеологизми да употребя няма да успя да сравня това изражение с нищо. Не мога да кажа дали беше шокиран или щастлив по скоро изглеждаше все едно има запек.
Седнах на дивана и подпрях глава на ръцете си опитвайки да помисля какво да му кажа, когато реши да проговори, но тъкмо започнах "задълбочените" си размисли, когато чух гласа му:
- К-к какво ми каза... преди малко? - попита той, накъсано.
- Амм... казах, че това "нещо" те иска... - не бях готов да се обяснявам, Боже, защо не си държах устата затворена.
- Защото... Тае... чух те... не се прави - мазна усмивка се появи на лицето му. - Знаех си, харесваш ме - колко, самодоволно го каза.
- Виж, просто ми се изплъзна ей така... не исках - колкото и да се самозалъгвах, вътрешно знаех, че го желаех, колкото и странно да звучи.
- Господи... не можеш да си представиш, сякаш камък ми падна от сърцето след като чух това, знаеш ли колко време чакам да чуя тези думи и само се моля на Бога това да не е поредния сън... - каза той.
- Аз... чакай, сън ли каза?? - лампичката ми светна за момент.
- Аааа... да... то... аз такова - усмихна се той, опитвайки се да замаскира положението.
- Няма такова, искаш да ми кажеш, че си сънувал как...?? - попитах аз, намеквайки нещо.
Момчето срещу мен започна да се изчервява, а погледа му се заби право надолу, изглеждаше така все едно стои гол пред цялата нация /не, че отказвам (͡° ͜ʖ ͡°) /. Започна нервно да си играе с пръстите си и чак накрая чух, едно едва доловимо:
- Да...
- ДЖЕОН ДЖЪНГКУК!!! КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ!!!! - извиках аз и закрих лицето си от срам.
- Извинявай, не мога да контролирам сънищата си, но пък... ми харесват - тази усмивка, изпълнена с перверзност.
- Май много бързо забрави какво се случи преди малко, виж трябва да се отнесем сериозно към това, защото нещата, които чух хич не ми се нравят и това, че знае толкова много за мен... е не ме ужасява, но една малка част от мен изпитва страх от последствията, а не искам да знам какви ще са те - обясних аз. - Трябва да разберем какво ти има и дали можем да ти помогнем, чувал съм, че има свещеници, които правят ритуал, екзорсизъм...
- Тае, знам колко си притеснен в момента, но това нещо се случва почти всеки път, когато... съжалявам, че беше замесен в това, но наистина ли трябва да мисли за това в 02:00 през нощта, нека да поспим, а утре ще му мислим, става ли? - той се доближи и приклекна до дивана с лека усмивка на лице и загрижено изражение.
- Добре, но... - започнах аз.
- Но, какво? - попита той.
- Имам едно условие, този път идваш да спиш с мен, за да мога да те държа под око, ако трябва ще спа на пода, но няма да те изпусна от поглед, ясен ли съм!
- Мисля, че не е добра идея, не ме разбирай погрешно, но точно ти си причината поради, която това "нещо" успява да вземе контрол над тялото ми.
- Именно, трябва ти някой, който да ти помогне да се пребориш - казах му аз. - Хайде, не ме карай да те нося като булка.
- А, може ли? - попита той с насмешка.
- Не - заявих категорично и се запътих към спалнята с уверена крачка.
В такива моменти, шегите не са никак уместни, но се радвам, че има един човек, който да внася щастие и ведрост в такива моменти. Все още не мога да си избия думите, които така упорито кънтяха в главата ми, но и преди съм слушал подобни коментари от много хора, дали роднини или непознати, никога не съм обръщал внимание, няма да обърна и сега. Предполагам за сега ще оставя нещата така, но ще го имам в предвид, сега най - важното е Джънгкук да не се поддаде, но това ще е проблем ако аз съм този, който предизвиква "нещото". Трябва да държа дистанция, но това ще бъде малко трудно, имайки предвид, че точно в този момент усещах как гърбовете ни се докосваха. Побиваха ме тръпки, не знам защо.
Имаше толкова много неща за които трябваше да мисля. Като за пример е какво ще стане ако утре сутринта отивам на работа с Джънгкук и засечем Джин, тогава положението няма да е никак розово, но предполагам е неизбежно. Какво ще правим с Джимин, знам, че не е точно един от основните ни проблеми, но ако забележи, че с Джънгкук се сближаваме може да направи скандал и да ни издаде, което като се замисля го прави един от основните ни проблеми. Не знам, кой друг знае за мъртвото момиче и къде е трупа, чия е била кръвта по ръцете на Джънгкук щом момичето не е било ранено.
Трябва да съм Шерлок Холмс, за да разгадая тази мистерия, но за сега трябва да се придържам към нормалния график и да правя всичко, както обикновено. Мамка му, във филмите изглежда толкова лесно, може би защото повечето факти са лесно откриваеми, но в реалния живот всичко е коренно различно. Добре, влязох много навътре в нещата, основното, което сега трябва да правя е да бъда спокоен и ако стане нещо с Джънгкук трябва да бъда до него, защото той се нуждае от мен малко или много аз имам някаква вина. Искам да му помогна, не защото изпитвам чувство за вина, а защото ме е грижа за него. Бате, направо се просълзих, но няма значение, предполагам трябва да поспя малко, защото утре е деня в който ще се живее или ще се мре и нямам предвид само факта, че може да се засечем с Джин, а с абсолютно всички, ооо Богу, спаси ме ако не оживея пази колекцията ми от колички.
Изведнъж мислите ми бяха прекъснати от странен звук чух как тихичко Джънгкук си мънка нещо, но не можах да го чуя много добре. Помислих си, че отново се случва, дали отново взима контрол над него или просто си фантазирам. За момент забавих дишането си и се вслушах внимателно в думите, които Джънгкук изговаряше и тогава дъха ми секна, нямате си и представа какво чух току що:
- Да...мхм... Тае... давай... - бяха думите, които успях да доловя.
Отворих рязко очи и се обърнах към него, само за да видя как спящия Джънгкук сънува мокри сънища заедно с мен. Гледах го известно време, бая здрава стискаше възглавницата, та просто се пльоснах отново на възглавницата и точно преди да започна да се унасям, промълвих с леко висок глас:
- Направи ми услуга и поне ползвай презерватив.... - усмихнах се на думите си и се унесох в света на сънищата.
Да се надяваме, аз няма да сънувам подобни неща.
☩-------------✤✞ ۞ ✞✤--------------☩
Здр, кп.... малко късно качвам ама нищо. Надявам се да ви хареса, така малко по - перверзно, ама да има. Не е толкова интересно, но се надявам другата глава да ви хареса.... ша има Yoonmin бепцета... хехехехех *мазен фейс*. Та това е лофкам ва и сори ако има грешки <3 ^^