Честно да ви кажа никога не съм виждала такъв разкош.Толкова много хора струпани на едно място.Всички бяха облечени като знатни особи.Майка ми ме представи официално на народа.Всички бяха много щастливи.Така тези четири часа ме съсипаха тотално.След официалната част ,беше ред на неофициалните срещи със всички съветници ,графини и така нататък.Бях седнала до майка си когато изведнъж ми се догади.
-Сара добре ли си ?
-Да мамо.Аз....-всеки момент щях да върна всичко от стомаха ми-Извини ме!
Бързо станах и изтичах от задния изход на залата и веднага отидох в най-близката тоалетна.След десет минути бях отново на крака.Излизайки оттам се блъснах с нягоко.
Погледнах го и видях най-красивото същество на земята.Русо младо момче със прекрасни сини очи.Господи какъв красавец.Аз също му се извиних и бързо му се поклоних.
-А вие кой сте ?
-Аз съм Леон.Принц на Мордония.За мен е част да се запознаем.Изглеждате приказно .
-Ааа..благодаря ви.
-Желаеш ли да се разходим в градината?
-Разбира се.
Той ме поведе към градина и след като стигнахме ,двамата се настанихме на една пейка.
-Разкажи ми повече за себе си Сара.Има ли някой в живота ти,дали ти харесва да бъдеш принцеса..
-Всъщност аз. ...много се радвам че съм тук.Намерих истинското си семейство и съм много радостна затова.
-Кога е коронацията ти?
-Още не сме я планирали.Но май ще бъде след месец.Защо?
-Питам.От любопитство.Моята ще бъде след седмица-две.
Не виждам пазителя ви с вас.Къде е ?
-Ами той е...Той е малко зает в момента.
-Аха.Ясно.А къде е онова синьото нещо ами .....Сапфира нали?
-За нея вече не знам.Защо ми задавате такива въпроси?
Той се усмихна лукаво :
-Все пак трябва да опозная бъдещата кралица на Мордония.
След тези думи ,някой пъхна огромен черен чувал върху мен и ме хвърли на рамото си.Не спирах да крещя. Човекът,който ме носеше ме пусна на земята и ме изкара от чувала.
Погледнах към него.Носеше маска .Виждаха се единствено очите му .
Леон се появи зад него и извика:
-Ей ти !Защо не побързаш малко ?
-Тя рита прекалено много принце! Ще завържа краката и!
Щях да викам с пълно гърло.Все някой трябва да ме чуе.Викнах два пъти ,но напразно.Мъжът с маската завърза краката и ръцете ми.Тъкмо да ме сложи в чувала ,когато изведнъж раздиращ рев се чу от далечината.Сапфира.Извиках името и два пъти и тя се появи.Разкъса мъжа на две и се зае с въжетата.
-Ако знаеш колко се радвам че си жива!Кой те доведе тук Сара?
Преди да й отговоря ,нещо я дръпна за опашката .Погледнах нагоре и видях огромен черен дракон с Леон на гърба си.Сапфира беше под него и отчаяно се бореше.Тръгнах към дракона си и извиках на Леон:
-Остави я намира !Ще те убия заради това!
След секунди той скочи от дракона си върху Сапфира,и забоде огромно устрие по средата на гръдния й кош.Тя изрева от болка.Искаше да се обърне,но без резултат.Черния дракон разкъса едното й крило и цялата поляна се покри със сребърна кръв.Виках ли, виках за помощ ,но такава отникъде не дойде.Накрая Сапфира затвори очи и единствения шум ,който се чуваше беше от крилете на дракона на Леон.
-Убиец!Убиец!Ще те разкъсам на парчета !
Леон само се изсмя и тръгна към мен .Не спирах да плача.
Той ме хвана за ръцете и ме повлече като чувал.Гледах безжизненото тяло на дракона и проклинах Леон.
В този момент той ме качи на змея си и се издигнахме висока в небето.Не спирах да плача.Къде беше цялата проклета охрана за замъка ?
Той я уби.Уби я.Сякаш малка частица си отиде от мен.Идеше ми да извикам от ярост,но тъгата беше превзела всичко в мен.Щях да убия всеки демон ,който видя по пътя си.Но първо щях да започна от Леон.