"Небесна наследница"

Глава 12

След като двамата със Сара се нахранихме,тя реши че иска да се поразходи из градината.
Отидохме там и видяхме дракона.Сара веднага започна да я прегръща.
-Искам да летя Джейк.
-Крилото ти не е в перфектно състояние Сара знаеш го.
-Може да седнеш на гърба ми и заедно ще летим!-предложи Сапфира .
-А не не не .Не и преди да е завършила цялостното си обучение при Нина.
-Хайде Джейк ще бъде забавно!Моля,моля !!
-Ооо добре.Но само малко.
Сара започна да подскача като малко дете.
-Може ли аз да съм отпред?
-Сара аз нямам намерение да летя с теб.
-Хайде де Джейкъб не бъди такъв пъзлю.Ще е адски забавно.
Тя отиде до дракона и се качи на него.Аз също се качих . След като се настанихме удобно , тя хвана ръцете ми ,карайки ме да обгърна кръста 'и с длани.
Обърна се към мен:
-За всеки случай.
Не издържах и я придърпах по-плътно до себе си.В този момент дракона литна.Само веднъж съм летял на такова същество.Баща ми работеше при някакъв богат мъж ,чийто брат имал дракон.Само че брат му починал и мъжът наследил дракона по право.Та този същия дракон помагаше в работата на баща ми.Те се сприятелиха много.Покрай баща си и аз заобичах дракона.Казваше се Бърт.Един ден когато двамата с баща ми работели по една от кулите на градът,внезапно една от колоните на кулата се разруши точно под тях.
Баща ми загинал намясто, заедно с Бърт. Оттогава всичко в живота ми се промени. Но както и да е.Всичко е минало.
......................................
След близо два часа летене ,Сара най-после се измори.
Както и Сапфира.Кацнахме точно под балкона.
-Моля всички пасажери да напуснат ЕърСапфира-казах шеговито аз.
-Това беше супер Сапфира.Бих искала отново да повторим тези дни.
-Радвам се че ти хареса!
Двете се прегърнаха и със Сара се запътихме към стаята 'и.
По стълбите тя ме помоли да я поддържам леко.
-Как ще ти се отблагодаря за всичко това Джейк?
-Няма нужда Сара.Винаги ще съм до теб.
Тя застана пред мен и ме прегърна:
-Знам това.
В този момент се почувствах сякаш тя винаги ще бъде до мен.Но това беше невъзможно.Кралицата нямаше да го позволи.
Сара ме погледна в очите и каза:
-Не ме гледай сякаш за първи път ме виждаш.
Аз се наведох и я целунах.
Не мога да издържа на чара и.
Понесох я на ръце и я оставих пред вратата на стаята и.Тъкмо да си тръгна, но тя ме спря.
-Остани при мен тази нощ.Моля те.
-Сара знаеш че не бива.Аз ....Аз съм просто твой пазител.
Тя отвори вратата и ме вкара в стаята.
-Ще видим това.
Тя понечи да ме блъсне на леглото.Ударжах се да не падна и я приклещих към стената.Държах здраво китките 'и над главата си.
-Не бива Сара.Знам че ме искаш ,но...не трябва.
-Никой не казва какво трябва да прави една принцеса.
Тя се освободи от хватката ми и разпери огромните си криле,стигащи почти до високия пет-метров таван.Исках да изляза незабавно. Изведнъж Сара се укроти и очите и се напълниха със сълзи :
-Аз...Аз съжалявам Джейк.
Тя седна на леглото и заплака:
-Аз...събра ми се твърде много за един месец. Глупавите обезболяващи действат така.Отвличания,убийства, ангелски принцеси аз......не издържам вече.Искам да заспя и отново да се върна на Земята.При смъртните.При родителите си.При Ерика.
Осъзнаваш ли колко трудно е да загърбиш всичко и да станеш нов човек?Искам си предишния живот Джейкъб!
Тя се хвърли в прегръдките ми и разперените крилата си ,които сякаш станаха по-черни:
-Искам да си върна предишния живот.
Погалих я по косата:
-Ще намеря начин Сара.Ще намеря.Ще попитам майка ти дали може да слезеш на земята...дори замалко.
Тя ме прегърна.
-Искам да си легнеш и да поспиш.Утре трябва да си свежа.
-Джейк?Аз....благодаря ти.
-Няма защо.
Целунах я и излязох навън.
Запътих се към изхода на замъка и видях Алая.
-Искам да наглеждаш Сара за няколко часа.
-Ти къде ще ходиш?
-Казах ти какво ще трябва да правиш.Останалото не те е грижа.
Алая изръмжа, но се качи при Сара.С нея ще е в безопасност.
Тръгнах към лагера на обучаващите се ангели. Имаше събрание тази вечер.Аз бях един от тях и бях длъжен да присъствам на всяко събрание.Въпреки че исках да остана при Сара.Обичах я до дъното на душата си.