Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

30

Нат прие предложението на Грейсън и всички започнахме да пляскаме. Зейн свирна с устни и другите започнаха да викат.

-Горчиво, горчиво, горчиво...-викаха всички. Грейсън и Нат се отделиха и бяха ухилени до уши. Нат плачеше и съм сигурна, че не знае какво се случва. Те дойдоха при нас и аз прегърнах Нат.

-Честитооо.-извиках.-Не знаеш колко трудно ми беше да не ти кажа.-засмях се.
-Ти си знаела?-попита тя.
-Всички знаехме.-отговори Зейн и ние се засмяхме. Родителите на Нат и Грейсън също дойдоха при нас. Те прегърнаха Нат и Грейсън и се усмихнаха.
-Много се радваме за вас, деца! Ще ви помогнем с каквото можем.-обади се майката на Нат.
-Да, може да разчитате на нас.-съгласи се чичо Шон.
-Благодарим, но не искаме да ни се месите. Ще се справим и сами.-засмя се Нат.
-Както решите. Но ако има нещо, казвайте.- каза бащата на Нат и те кимнаха. Отидоха да седнат на една от масите в клуба и ние отново останахме сами. Стана време Зейн да пее и той отиде на микрофона.

-Здравейте, на всички! Искам да поздравя приятеля си Грейсън за откриването на този клуб. Получи се наистина страхотно. Поздравления, братле! А сега като за настроение ще изпея няколко песни.-каза Зейн и всички го аплодираха. Започна да се чува музика и Зейн запя. Всички започнаха да се поклащат в ритъм и се забавляваха. Обожавам, когато пее. Има токова хубав глас. Той приключи с първата песен и започна втора. Нат ме дръпна към дансинга и започнахме да танцуваме.

След като Зейн изпя песните си, седнахме на една маса. Донесоха ни питиета и ние отпихме. Обстановката беше наистина много хубава.

-Грейсън, наистина е много хубаво тук.-казах и той се усмихна.
-Така е. Доста се постарах за това място.-каза той и отпи от чашата си.
-Аз все още не мога да осъзная какво се случи.-засмя се Нат.
-Осъзнай го, защото скоро ще бъдеш госпожа Долан.-усмихна се Грейсън и Нат го целуна.
-А ти кога ще станеш госпожа Малик?-попита Зейн и аз го погледнах.
-Когато господин Малик реши да ми предложи.-усмихнах се и го целунах.
-Мисля, че ни е рано още.-каза той и аз го погледнах.
-Май не искаш да се ожениш за мен. Явно не ме обичаш достатъчно, Малик?-повдигнах едната си вежда.
-Повярвай ми, нямаш си и на представа колко те обичам.-каза той.
-Щом казваш.-извъртях очи и се засмях.-Аз също мисля, че ни е рано.