Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

36

Нат извика бърза помощ и отведоха Зейн в болницата. Не ми позволиха да вляза при него в линейката, не знам защо. Цялата треперех и не знаех къде се намирам. Всичко се случи толкова бързо.

-Къде ти е колата?-попита Нат и аз я посочих.-Дай ключовете, аз ще карам.-каза тя и аз ѝ ги подадох. Качихме се в колата и потеглихме към болницата. По пътя Нат звънна на Грейсън, за да му каже за случилото се. Аз не спирах да плача и да треперя. Господи, дано да е добре! Моля ти се, нека да му няма нищо. Не знам какво ще правя без него.

Нат спря колата пред болницата и веднага слязохме от нея. Бързо влязохме в болницата и попитахме къде е Зейн. Жената на бюрото ни каза къде е и ние отидохме. Застанахме пред вратата и чакахме някой да се появи и да каже нещо.

-Успокой се, той ще е добре.-прегърна ме Нат.
-Аз съм виновна! Виновна съм!-казах тихо и Нат избърса сълзите ми.
-Не си виновна.
-Напротив. Ако не бях тръгнала така, той нямаше да пострада. Трябваше да остана и да го изслушам.-казах хлипайки.
-Какво е станало? Къде е Зейн?-появи се Грейсън и попита разтревожено.
-В момента го преглеждат. Блъсна го кола.-обясни Нат.
-К-каво? Той ще се оправи, нали?-попита Грейсън и Нат повдигна рамене. Аз стоях и се взирах в една точка. Сърцето ми биеше бясно в гърдите ми. Някакъв доктор излезе от стаята и аз веднага отидох при него.

-Как е той?-попитах.
-Състоянието му е критично, все още не можем да кажем дали ще оцелее.-отговори той и на мен ми прилоша. Как така не знаят дали ще оживее?
-Как така? Толкова ли е зле?-попита Грейсън.
-Има сътресение на мозъка и от удара има две счупени ребра. Трябва да направим операция, защото има вътрешен кръвоизлив.-обясни доктора и тръгна нанякъде. Започнах да дишам тежко и се подпрях на стената. Погледът ми се замъгли и всичко започна да се върти.
-Алисън, добре ли си?-попита Нат и ме хвана за рамото. Аз поклатих глава отрицателно.-Седни. Грейсън, донеси вода.-каза тя и ми помогна да седна. Отново започнах да рева и не можех да си поема въздух.-Успокой се, всичко ще бъде наред! Зейн е силен и няма да се предаде толкова лесно.-опита се да ме успокой Нат и ме прегърна леко. Галеше нежно косата ми, а аз се успокоих малко. Грейсън дойде и ми подаде едно шише с вода. Взех го и пих малко от водата.

***

Седим тук сигурно от 4 часа и никой нищо не ни казваше. Бяха преместили Зейн в операционната. Молех се на господ всичко да бъде наред. Сигурно толкова не съм се молила през живота си, отколкото сега. Седяхме на пейките отвън и никой не казваше нищо. Грейсън се беше подпрял на стената и се беше загледал в нещо, а Нат потропваше нервно с крак.

-Ще се побъркам вече. Няма ли някой да излезе и да ни каже нещо?-обади се Нат и наруши тишината. В този момент докторът излезе и ние се изправихме.

-Имам добра и лоша новина. Добрата е, че приятелят ви е жив.-каза той и аз си отдъхнах.- Но е в кома и не знаем кога ще се събуди. Също така е възможно да има амнезия. Ще го преместим в нова стая и след това може да го видите.-обясни и ние кимнахме. Как така е в кома? Мамка му!

Изкараха Зейн от операционната и го настаниха в стаята му. Ние изчакахме отвън да го оправят и гледахме през прозорчето. Видях най-скъпото си нещо да лежи на бялото болнично легло. Изглеждаше толкова изморен. Имаше рани по лицето и и системи на ръцете. Медицинските сестри и лекарят излязоха от стаята и казаха, че можем да го видим за 10 минути. Ние влязохме в стаята и аз отидох до него. Клекнах до леглото и хванах ръката му. Очите ми отново се насълзиха.

-Хей, любов! Надявам се да ме чуваш. Искам да знаеш, че те обичам и че си всичко за мен. Не си представям живота без теб.-казах хлипайки. Целунах ръката му.-Отвори прекрасните си очи, моля те. Съжалявам. Съжалявам, че не те изслушах. Съжалявам,че не ти повярвах. Съжалявам, че пострада заради мен. Трябваше мен да ме блъсне кола, а не теб. Ти не го заслужаваш.-говорех тихо. Погалих леко ръката му с палеца си.-Обимам те!-изправих се и го целунах. Отдръпнах се настрани и прегърнах Нат.

-Спокойно, той ще се оправи!-каза Нат и се отделихме от прегръдката.

Гледна точка на Нат

С Грейсън също отидохме до Зейн. Седнах на стола до леглото му и го погледнах.

-Хей, приятел! Защо ни изплаши така?-попита го Грейсън и се усмихна леко.
-Зейн, забранявам ти да умираш! Няма да позволя да си отидеш толкова лесно. Хайде, отвори очи, изправи се, усмихни се и целуни момичето си! Не искам да те гледам така. Не искам да те изгубя. Ти си най-добрият ми приятел. Ти си ми като брат. Може да ме дразниш от време на време, но аз те обичам. Ако си отидеш, кой ще тормозя?-засмях се леко и няколко сълзи се стекоха по лицето ми. Погледнах към Али и я видях да се усмихва леко. Изглеждаше толкова тъжна и едвам се крепеше да не се разпадне.-Не карай момичето си да плаче.-казах тихо и станах. Грейсън ме прегърна и отидохме при Али. Преди да излезем от стаята тя отново отиде до него и го целуна. Погледна го за последно и излязохме от стаята.