55

959 44 5
                                    

Не мога да повярвам, че Зейн направи сцена пред всички. Почувствах се толкова неловко. Аз просто си върша работата и ако ми кажат да направя фотосесия по бански ще направя. Това не ми е първата, нито последната фотосесия по бански и той много добре го знае. Това, че снимам с Филипе не означава нищо. Защо винаги трябва да ревнува? Мислех, че вече ми има достатъчно доверие и няма да се съмнява, че може да го оставя. Държи се глупаво. Големи хора сме вече.

След като отпратих Зейн при Нат и Грейсън, продължихме с фотосесията. Разбира се, всичко се провали, защото Зейн съсипа настроението на всички и снимките не се получиха изобщо. Наложи се да отменим снимките за утре. Направо перфектно. Отидох в съблекалнята и се преоблякох. Взех чантата си и отидох при другите.

-Снимките се отменят. Тръгваме!-казах им и те ме погледнаха. Избягвах погледа на Зейн. Бях му сърдита.
-И по-добре.-измърмори той и аз го погледнах ядосано. Той повдигна рамене и аз се обърнах и тръгнах. Вървях бързо и не изчаквах другите. Излязох навън и отидох до колата. Отключих я и се качих вътре. Запалих я и зачаках Зейн да дойде и да се качи. Видях ги да излизат от сградата и се спряха на входа. Говореха си нещо, а аз чаках. Сбогуваха се и Зейн се качи в колата. Настъпих педала с гаста и потеглих. Бях се съсредоточила върху пътя, но усещах погледа му върху мен.

-Ядосана ли си?-попита той. Не му отговорих.-Ще ми отговориш ли?-продължавах да мълча.-Не мога да разбера защо по дяволите се сърдиш? Тъпият италианец постоянно те оглежда и си намира повод да ти прави комплименти, а ти не забелязваш това. Изобщо не ми обръщаш внимание, а сега дори отказваш да ми говориш.-каза той и аз още повече се ядосвах. Накрая аз излязох виновна.
-Кога ще престанеш да се държиш като дете? Зейн, вече не сме гимназисти да се ревнуваме от най-малкото.-казах.
-Много добре знам, че не сме гимназисти, Алисън. Но ти просто не осъзнаваш, че Филипе иска вниманието ти. Иска да ни раздели.-започна да обяснява той, а аз извъртях очи.
-Мислех, че вече си имаме пълно доверие и няма да ревнуваме за глупости. Нима си мислиш, че бих те зарязала заради него?-попитах го, но отговор не последва. Погледнах го, а той се беше загледал през прозореца.-Зейн, ще ми отговориш ли?
-Да, мамка му! Страх ме е да не те загубя отново. Не искам това да става.-отговори той изнервено.
-Няма да ме загубиш, ако спреш да се държиш като идиот.-казах му.
-Значи мислиш, че съм идиот?-попита заядливо.
-В момента се държиш така.-отговорих.
-Господи, Алисън, нямам думи!-каза той и аз спрях пред къщата.
-И по-добре. Не искам да слушам повече.-слязох от колата и я заключих. Влязох в къщата и веднага се качих в спалнята, като заключих вратата. Зейн се опита да влезе, но беше неуспешно. Започна да чука по вратата и да блъска.

-Алисън, отвори вратата!-извика той.-Отвори шибаната врата, мамка му! Не мога да разбера защо се сърдиш. Изнервяш себе си и мен по този начин. Спри да се държиш като глезла. Ако очакваше да стоя и да гледам как този те оглежда и опипва на фотосесията, нямаше как да стане!
-Остави ме сама!-извиках.
-Добре, ще те оставя! Прави каквото искаш, писна ми аз да съм виновен за всичко.-каза и чух стъпките му към стълбите. Легнах на леглото и затворих очи. Знаех си, че всичко беше твърде хубаво, за да се задържи за дълго. Отдавна не се бяхме карали.

Гледна точка на Зейн

Излязох бесен от къщата и се качих в колата си. Запалих я и потеглих към клуба на Грейсън. Карах с много над ограничението и изобщо не ми пукаше. Бях ядосан. След няколко минути спрях колата пред клуба и слязох. Заключих я и влязох вътре. Видях Грейсън да обсъжда нещо с бармана и отидох при него.

-Зейн? Какво правиш тук?-попита той.
-Искам да ми дадеш нещо силно. Веднага!-казах.
-Какво е станало? Защо си изнервен?-попита объркано.
-Дай ми нещо силно и ще ти обясня.-повиших тон. Грейсън само кимна и каза нещо на брамана. След 2 минути получих поръчката си и я изпих на екс. Течността изгори гърлото ми и това ми хареса. Поръчах още едно и него също го изпих на екс.
-Ей, по-полека. Не се е стъмнило още, а ти ще се натряскаш.-спря ме Грейсън.
-Не ми пука.-казах.
-Кажи какво стана?-попита той и седна до мен на бара.
-С Алисън се скарахме. Тя е просто...ъгх понякога ме изнервя до такава степен, че ми идва да скъсаме.-отговорих.
-Какво стана този път?
-Изкара ме виновен. Сърди ми се за няма нищо. Каза, че се държа като идиот. Вече не сме гимназисти и не трябва да ревнуваме за глупости. Ако аз снимах клип с някоя мацка, която да ми се търка, тя веднага ще започне да ревнува и да се мръщи, но когато аз ревнувам съм крив на всички.-обясних изнервено.
-Успокой се! И двамата сте ядосани и си го изкарвате един на друг.-каза Грейсън.
-Тя дори се заключи в спалнята и не ме пусна. Това е моята къща по дяволите.
-Виж, ще те посъветвам нещо. Колкото и да си ядосан в момента и да искаш да ѝ наговориш всякакви обидни и болезнени неща, недей! Ще съжаляваш после, че си я загубил. Опитай да поговориш с нея утре нормално. А сега спри да пиеш и отиди на кик бокс и си излей всичкия гняв. После се прибери, вземи си душ и легни на дивана.-посъветва ме Грейсън и аз кимнах.
-Благодаря, братле. Ще те оставям да си вършиш работата.-потупах го гърба и платих за питиетата си. Излязох от клуба и се качих в колата си.

Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]Where stories live. Discover now