Without you I am nothing [ЗАВЪРШЕНА]

19

Събудих се към 8 часа. Станах и отидох в банята. Направих сутришната си рутина и се върнах в стаята си. Облякох си черни дънки и сив пуловер. Реших да накъдря леко косата си на небрежни къдрици. Сложих си спирала, малко очна линия, коректор и матово червило. Напръсках се с парфюм и обух ботите си. Прибрах телефона си в чантата и излязох от стаята си. Взех ключовете за колата си и излязох от апартамента. Заключих и се качих в асансьора като натиснах копчето за паркинга. Слязох в паркинга и отидох до колата си. Отключих я и се качих вътре. Запалих и потеглих към университета. По пътя спрях до Старбъкс и си взех кафе.

15 минути по-късно бях в двора на университета и чаках другите да дойдат. Седнах на една от пейкуте и извадих телефона си. Разгледах социалните мрежи и видях, че има статии за мен и Зейн. Явно вече всички знаят, че сме заедно. Прибрах телефона си и видях Зейн да се приближава към мен. Той се усмихваше и аз също му се усмихнах. Изправих се и го прегърнах. Той ме целуна нежно по устните и седнахме на пейката.

-Как си, любов?-попита той.
-Щом ти си до мен, съм добре.-усмихнах му се и го целунах.
-Колко пъти да ви повтарям да отидете на хотел?-попита Грейсън и ние се отделихме. Със Зейн се засмяхме.
-Как е скъпият ми братовчед?-попитах и Грейсън повдигна вежди.
-Боже, ти си в добро настроение. Добре че се събра със Зейн. Трябва да го отпразнуваме. Какво ще кажете да излезем довечера и да се напием като доброто старо време?-предложи Грейсън и ние се спогледахме.
-Искаш да кажеш да се напиеш и пак да вършиш неадекватни неща?-поправи го Нат и Грейсън извъртя очи.
-Аз съм съгласен.-обади се Зейн и ме погледна.
-Аз също, трябва да се поотпусна малко.-аз също се съгласих.
-Значи ще излизаме довечера. Супер.-каза Грейсън и влязохме в университета. Лекциите започнаха и аз се съсредоточих върху тях.

Гледна точка на Грейсън

След лекциите отидох в казиното. Бях пуснал обява за работа и един от охранителите ми каза, че имало кандидат. Влязох в казиното и Саймън- един от охранителите ми, ми каза, че момчето за работата е седнало на една от масите. Аз го видях и отидох при него.

-Добър ден, извинете че закъснях!-поздравих и седнах на масата. Майк беше седнал срещу мен и когато ме видя му призля. Аз се усмихнах леко.-А Майкъл, каква изненада? Какво правиш тук?-попитах.
-Ами... аз дойдох за работата.-отговори той.
-Добре. Но мисля, че ти не си подходящ за този пост.-казах и той свъси вежди.
-Защо? И преди съм работил като барман, не е толкова трудно.-попита Майкъл.
-Ами не знам.-казах замислено.-Имам друго предложение за теб. Защо не станеш чистач? Знаеш ли, даже още сега ще те назнача. Идеален си за тази работа. Ето ти униформата и парцала и може да започваш.-усмихнах му се и му бутнах парцала. Той щеше да каже нещо, но аз не му позволих. Станах от масата и си тръгнах. Излязох на вън и се качих в колата си. Тъкмо щях да запаля двигателя, но телефонът ми звънна.

-Ало?
-Здравейте! Грейсън Долан?-попита някаква жена.
-Ъм, да.-отговорих.
-Шефът на компания Stones business иска да резервира казиното ви за другата седмица. Ще ви плати 1000 долара.-обясни жената.
-Ами до сега не са резервирали казиното ми, но добре. Трябва да определим някои правила обаче.-казах.
-Да, няма проблем. Ще бъде ли удобно да се срещнете с Алън Кларк в понеделник и да уговорите нещата?-попита жената.
-Добре.-съгласих се и се уговорихме. Прибрах телефона си и запалих колата.

Гледна точка на Алисън

С Нат бяхме в мола и разглеждахме роклите. Искахме да си купим нещо за довечера. Зейн също беше с нас. След може би два часа обикаляне на мола, най-накрая си купихме рокли. Решихме да седнем и да хапнем в McDonald's. Поръчахме си храна и седнахме на една маса. Започнахме да се храним и по едно време група от момичета се приближи към нас. Те поискаха да си направим снимки. Две от тях поискаха автограф от Нат.

-Благодарим ви, че се съгласихте да се снимаме. Не мога да повярвам, че ви видяхме.-каза едното момиче.
-Ние също се радваме, че дойдохте при нас.-усмихнах се.
-Ние сме ви големи фенки. Много ми хареса филма, в който си се снимала. Уникален е.-каза едното момиче и Нат ѝ се усмихна.
-Радвам се, че ти харесва.-прегърна я Нат.
-Също така много се радваме, че вие двамата се събрахте. Вие сте любимата ни известна двойка.-казаха за последно и си тръгнаха. Ние доизядохме храната си и станахме. Тръгнахме към изхода на мола и по пътя минахме покрай зоомагазин. Загледах се в кученцата през витрината.

-Боже, вижте колко са сладкии!-изпищях радостно.
-Защо не си вземеш кученце?-попита Зейн.
-Много искам, но хазяйката не позволява.-отговорих и свалих усмивката си. Зейн ме прегърна и ме целуна. Ние излязохме от мола и се качихме по колите си. Потеглихме и се прибрахме, за да се оправим за довечера.