°My husband° ✅

41.

/ГТ/~ХаеУон~
Сега сме заедно с Юнгми и Сунг в парка. А как дойдохме тук ли...

...

-Х-Х-Хоби... Коя е тази... - едвам казах, защото... Та те се натискат на спалнята.

-У-Уон... Аз... Исках да ти кажа...

-Кога!? След развода ли?

-Н-не... Мислих цяла седмица как да ти кажа...

Започнах да събирам нещата си.

-С думи Хосок, с думи....

...

Да, и сега съм тук в парка. Заедно с приятелките ми.

-Хаее... Какъв карък си, само на идиоти попадаш... - въздъхна Сунг.

-Даа... - каза Юнгми.

-Дам... Е, без туй утре се развеждам, връщам се в Бусан...

-Никъде няма да ходиш.

Сериозно ли... Техьонг... Е зад пейката... От кога стои там въобще??

Погали ме по косата и веднага настръхнах. Защоо~...

-Идваш си вкъщи ХаеУон. - продължи той.

-Ъъъ извинявай, но не си познал. Няма, да, дойда, в, твоята, къща. Колко пъти да ти го повтарям!? Защо не се махнеш от живота ми!? Точно ти ми липсваше! - развиках му се.

-Ааа така ли ще я играем?? Добре Хае, добре. Да знаеш само, чеее... Ти сама го пожела. - той вдигна рамене и застана пред мен.

-Какво... ААААА ПУСНИ МЕЕЕЕ! АБЕ АЗ ЧУВАЛ КАРТОФИ ЛИ СЪМ, А!? ПУСНИ МЕЕЕЕ!!! СУНГИИИИ ЮНГМИИИИИИ ПОМОООЩ ОТВЛИЧАТ МЕ ААААА!!! Не искам с теб! Идиот! Кретен!

-И аз те обичам... - каза докато се хилеше.

Да... Награби ме, взе куфарите и айдееее отпраши.

Стигнахме и той влезе. Не пропусна да заключи разбира се.

-Толкова е чистооо... Уау, да не повярваш... - въздъхнах.

-В мен ли се съмняваш??

Той се усмихна и ме остави на дивана. Седна до мен.

-Утре се развеждаме, нали знаеш...

-ХаеУон, няма да се развеждам с теб. Разбери, че те обичам и съжалявам за всичко! Мамка му... Как трябва да ти го докажа? Как!? През този месец мислех само за теб, чистих, защото ми напомняше за теб, готвих, защото ми напомняше за теб, ходих в парка, защото помня как двамата се разхождахме заедно... Наистина съжалявам, не исках и нямаше да те отровя. Исках да предам Дае на полицията, но първо исках да говоря с теб. Съжалявам и се надявам да ми простиш...

❤️❤️❤️