°My husband° ✅

13.

/ГТ/~ХаеУон~
След няколко часа всички пристигнахме във въпросния хотел, където ще останем седмица ако не се лъжа.

Аз съм в стая със Сунг и Юнгми разбира се, Техьонг е с ЮнДжънг, а Юнги и Кук са заедно.

С момичетата си подредихме багажа и се излегнахме.

-Хае знаеш ли... Трябва да си намериш гадже. - изхили се Юнгми.

-Тя е права. - кимна Сунг. - Техьонг може да е с ЮнДжънг, а ти трябва да си сама. Защо? Да не го харесваш?

-Вие момичета не сте нормални. Ако го харесвах щях ли да му извивам ръцете и да се държа ужасно с него!? Той е свикнал всяка да му се лепи, разглезен идиот такъв. Отивам да се оправя, а след това ще се разходя!

Ядосах се, а дори не знам защо чак толкова се паля...

Оправих се и се преоблякох. Гримирах се леко, оправих си косата, парфюмирах се, взех си телефона и парите и излязох от хотела.

Прибрах се късно...  23:45 е. Но пък разходката беше супер, имам чувството, че обиколих целия Париж за ден, което е невъзможно.

Влязох в стаята ни с момичетата и видях всички буквално всички в стаята да ходят нервно и да правят нещо на телефоните си.

-ХаеУон! - разкрещя се Техьонг, дойде при мен и... Ми спря въздуха.

-Аааа не мога да дишам... Пусни ме мечка такава! - опитвах се да си взема въздух, защото Тае е решил да ме задуши с тая ужасна прегръдка.

-Толкова много се изплаших... Добре ли си!? Къде беше, защо избяга така??? - каза и сложи ръка на бузата ми, оглеждайки ме.

-Добре съм ненормалник! - махнах ръката му. - За какво говориш!? Просто бях навън хора!

-Не вдигаше, цял ден те няма... Изплашихме се. - каза Юнги и ме прегърна нормално, за което благодаря.

-Исках да остана малко сама, това е, а и... Обиколих доста места. - казах и отвърнах на прегръдката на Юнги. - Благодаря, че ме прегърна без да ми спираш въздуха... - той се засмя.

-Всичко е наред нали? - попита ЮнДжънг.

-Даа, защо да не е наред?

-Наистина се изплашихме. - сведе поглед Кук.

-Еее и с мен и без мен де. - засмях се. А Юнги... Той просто не ме пускаше.

-Мой ред е! - каза Кук, бутна Юнги и ме прегърна. Аз него също.

-Яяя наш ред е! - казаха в един глас Юнгми и Сунг, избутаха Куки и ми се нахвърлиха, от което паднахме и трите, а другите започнаха да се смеят.