°My husband° ✅

14.

/ГТ/~Техьонг~
Ахх тази Хае! Адски много ме дразни. Опитваш се да се държиш добре с нея, а тя кво!? Гледа да те убие!

... Но наистина ме изплаши днес.

На следващия ден се събудих от настоятелното тропане по вратата.

-Ох скъпи... Иди да видиш кой е де, какво чакаш... - измрънка ЮнДжънг.

-Пфф добре де.

Станах и отворих вратата.

-Ей говедо ай-

ХаеУон... Офф тва момиче...

-Що не говориш? Слушам те, давай.

Чак сега осъзнах, чее... Съм без тениска.

-Опаа... Секунда. - влязох до вътре, облякох на бързо една тениска и застанах отново пред нея. - Е?

-Чакаме ви в стаята ми, за да ходим заедно на закуска.

-Мислех да изведа ЮнДжънг на някой ресторант да закусим, не ни бройте.

Тя кимна и тръгна...

След ресторанта се прибрахме в хотела отново. Мисля да идем на разходка, да поразгледаме Париж малко.

Обаче видяхме всички по бански в басейна. Сунг и Куки са на шезлонгите, Юнгми говори с някакво момиче, а Хае и Юнги си играят в басейна.

-Хора какво става? - попитах ги.

-Седим си. - отговори Кук.

-Аз мислех малко да се разходим. Какво ще кажете? - попитах.

-Амии добре. Хайде Уон, Юнги, излизайте от басейна бебета такива. - каза строго Сунг, а те излязоха, но не спряха да се хилят.

Ам... Забравих как се говори. Хае и бански... И Хае... Уауууу...

-Секси...

-Какво каза Техьонг? - казаха Хае и Юнги в един глас и се засмяха.

-Спи ми се. Айде.

Усетих се и тръгнах към хотела. От кога Юнги и ХаеУон станаха толкова близки!?...

Следващата част от деня я прекарахме навън, а вечерта отидохме на Айфеловата кула... Оу уау, толкова е красиво тук вечер...

Всички гледаха влюбено към прекрасната гледка и ги разбирам, наистина е толкова красиво...

Огледах се.

-Хора... Къде е Хае? - попитах, защото не я видях.

-До преди малко беше тук! - каза Юнгми.

-Не пак... Моля ви не пак... - отново онова чувство... Притеснение? Не знам, но стомахът ми се сви. Буца заседна в гърлото ми. Не знам какво ми става...

Започнах да я търся. Буквално със скоростта на светлината обиколих мястото и я видях с някакво момче да се прегръщат.

Нещо в мен се преобърна, ядосах се. Отидох при тях.

-ХаеУон! - викнах.

-Ъ... Да? - погледна ме тя.

-Кой е този?

-Оу, това е Крис! - каза тя и за пореден път се прегърнаха с момчето, което я гледаше доста особено.

-Аха, Крис значи. - казах аз. - Скъпа, не може да бягаш от мен по този начин. Знаеш ли колко се притесних? Да не ми изневеряваш? - чух стъпки зад нас. Обърнах се и видях другите, след това отново се обърнах към Хае и тоя Крис ли е къв е.

-Скъпа ли? Чакай... Хаее? - погледна я момчето, а тя се удари по челото.

Сега вървим за вкъщи, а тя е със скръстени ръце.

-С-съжалявам... - промълвих аз. Без отговор. - Виж наистина не исках да стане така... - пак без отговор. - Моля те говори ми...

-ЗАЩО ДА ТИ ГОВОРЯ БЕ КРЕТЕН ТАКЪВ!? ТА ТИ НАБИ БРАТОВЧЕД МИ! ВКАРА ГО В БОЛНИЦАТА! ЗА КВО ДА ТИ ГОВОРЯ!? КАК МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА СМОТАН ТЕХЬОНГ! СКОРО ЩЕ НАПУСНА ЖИВОТА ТИ И НЯМА ДА ИМА НУЖДА ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАШ ЗА МЕН! - развика ми се тя. И с право...

-Как така ще напуснеш живота ми?

-Ей така! Ще изчакам още точно три месеца, ще кажа, че си ми изневерил и ще се разведем! Спокойно!

Другите просто мълчаха и слушаха как се караме...

-Не знаех, че ти е братовчед!

-Дори да не ми беше това не ти дава право да му се нахвърляш! Ти си имаш гадже, аз нищо не ти казвам, нали така!? И ТИ ЩЕ СИ МЪЛЧИШ ТОГАВА!

-НЕ Е ТОЛКОВА ЛЕСНО! - ядосах се и се разкрещях.

-ЗАЩО ДА НЕ Е!?

-ЗАЩОТО МАЙ ИЗПИТВАМ НЕЩО КЪМ ТЕБ! МАМКА МУ!!!

Тя млъкна, но след малко отново проговори.

-Е, АЗ СЪЩО ИЗПИТВАМ НЕЩО КЪМ ТЕБ!

-Наистина ли?

-ДА! ОМРАЗА! МРАЗЯ ТЕ КИМ ТЕХЬОНГ!

Не се заинтересувах за реакцията на другите... Тези думи продължиха да звучат в главата ми...