°My husband° ✅

7.

/ГТ/~Техьонг~
Стана късно и все пак реших да се прибера. Отворих тихо вратата. Щях да се кача горе, ноо... Усетих, че съм гладен...

Тръгнах към кухнята.

Видях, че Хае е направила рамееен. Ахх супер. Взех една чиния и понечих да си сложа, но я изпуснах, защото е тъмно и нищо не виждаам... Аххх!

-Тае? Поряза ли се?? - малко се стреснах, защото не очаквах Уон да е будна. Веднага изтича до мен и погледна счупената чиния, след това ръцете ми. Светна лампата. - Чуваш ли ме? Всичко наред ли е??

-Да, спокойно... Просто беше тъмно и... Без да искам я счупих. Съжалявам...

-Пфф спокойно.

Тя ми сложи рамен на масата и събра счупените парчета. Тръгна да се качва на горе.

-Стой!

-Ах каквоооо?? - обърна се.

-Ами... Ти яла ли си? - попитах я. Не знам защо, но имам чувството... Че това момиче ще се счупи.

-Да да. Това ли беше?

-Мхм... Ааа не чакай. Утре момчетата ще идват на вечеря.

-Юнги и Джънгкук ли? - попита тя.

-Дам. Ако искаш покани и онези момичетаааа... Ъъъ...

-Сунг и Юнгми. Добре. Това ли ееее?

-Да да...

-Лека нощ. - усмихна се и се качи.

/ГТ/~ХаеУон~
След като сложих храна на Тае и се разбрахме... Един вид се разбрахме за утре се качих в стаята си.

Легнах си, но изведнъж ми дойдоха идеи за скици. Светнах, взех бял лист, молив и гумичка и започнах да нахвърлям идеите си.

-Какво правиш? - гласът на Тае... Ах дори не съм усетила кога е влязъл.

-Амм... Всъщност и аз не знам.

-Не е ли малко късно да... Рисуваш?

-Аа не. За мен никога не е късно. Има ли нещо? - погледнах го.

-Не, просто видях, че... Свети и... Реших да проверя.

-Мдаа... Но първо се чука.

-Това прозвуча грешно. - изхили се той.

-Яяяя вън!

Те се изхили за пореден път и излезе...

На сутринта се събудих в леглото... Кога и как съм стигнала до тук не знам.

Слязох, за да си направя кафе.

-Добро утро... - поздравих Тае след като видях, че е в кухнята и си прави кафе.

-Здрасти и на теб.

-Май не си свикнал да казваш "Добро утро"... - въздъхнах.

-Ми до сега не съм имал съпруга.

-Млъкни... Дразниш ме още от сутринта...

-Искаш ли кафе? - попита ме той.

-Току що се събудих! От кога Техьонг не се държи като задник??

-Защо ли попитах... - засмя се.

Седнах на дивана. След малко той се появи с две чаши кафе и ми подаде едната. Взех я.

-Благодаря. - усмихнах се леко и отпих от кафето. - ТЕХЬОНГ!!!

-Хахаааа така ти се пада като ме обиждаш!

Мда... Беше ми сложил сол в кафето. Оставих чашата на масата пред нас и започнах да го гоня из цялата къща.

-Ела ми тук! Идиот!!! - повтарях, а той се смееше.

Без да искам се спънах и паднах на дивана, а Тае падна върху мен. На вратата се позвъня...

💜💜💜