4.

2.4K 112 23
                                    

/ГТ/~ХаеУон~
След като се преоблякох слязох долу и седнах до момчетата на дивана.

-Е? Защо Техьонг е в това състояние..? - попитах ги.

-Като за начало аз и Куки сме му приятели. Учехме заедно и не спряхме да поддържаме връзка. Преди няколко часа Те ни звънна да се видим в някой бар. Ние приехме. - каза Юнги.

-Да. След като отидохме там той ни разказа, че се сгодил и това не било по негово желание. Каза ни и други неща за теб... - каза Джънгкук.

-Какви неща? Ах кажете ми. Този брак не беше по мое желание също, аз не обичам Техьонг. Можете да ми кажете. - сведох поглед.

-В такъв случай... Каза ни, че си грозна, което никак не е вярно! - отбеляза Юнги.

-Таа да. И други неща, но няма значение. Та той препи малко.

-Малко ли Джънгкук? Та той се напи здравата. Каза, че можел сам да се прибере. И добре, че решихме да го последваме... - след като Юнги каза това Кук го погледна.

-Иначе... Щеше да стане лошо. - погледна ме Кук.

-Ъм нека не говорим за това... Гладни ли сте? Искате ли нещо за хапване? - попитах учтиво.

-Не. Няма да те притесняваме. - отговори Юнги.

-Оу моля ви, та вие ме спасихте. Не исках нещото, което щеше да се случи да се случва. - засмях се.

-Предлагам да занесем Тае до стаята му. - усмихна се Кук.

-Добре, но и вие останете. Късно е. Хайде.

Те кимнаха и награбиха Тае. Беше доста забавно докато го домъкнат до стаята му. Тях ги настаних в гостната и си отидох в стаята. Ноо... Не можех да заспя пак.

На сутринта извърших сутрешните си процедури и се преоблякох. Слязох в кухнята и започнах да приготвям закуска, а именно и гофрети за момчетата.

След като приключих със закуската седнах на дивана. След малко Тае слезе.

-Добро утро... - потърка очи. - Главата страшно много ме боли...

-Искаш ли хапче?

Той кимна. Дадох му хапче. Изпи го и седна на масата. След малко Юнги и Куки слязоха.

-Добро утро! - поздравиха ни те.

-Добро утро! - казахме аз и Тае едновременно и се спогледахме. - Ъм хайде момчета, сядайте на закуска.

-Добрее...

Те седнаха и започнаха да се хранят.

-Хае?

-Да Юнги?

-Ела да закусиш с нас.

-Не благодаря. Нямам апетит.

-Ааа не може така! Тае кажи ѝ де...!

-Юнги, какво мога да направя като тя не иска?! - каза Тае.

-Как може да си такъв задник Техьонг! - изпуфтя Кук.

-Стига момчета! - казах и те млъкнаха.

Ама си е вярно това, че Техьонг е задник... Защо трябваше точно за него да ме сгодяват...






💕💕💕

💕💕💕

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
°My husband° ✅Where stories live. Discover now