°My husband° ✅

8.

/ГТ/~ХаеУон~
Ах тоя идиот ще ме и смаже! Не ми стига соленото кафе!

-Техьонг-ааа ставай от мен веднага! Не чуваш ли... Някой чака отвън!

-Ще продължаваш ли да ме обиждаш!? Задник ще ме нарича! Внимавай! - изведнъж сериозното му изражение, от което леко се изплаших се промени на забавно и започна да ме гъделичка.

-Нямам гъдел. Разкарай се.

Избутах го и станах.

-Яяя май ви прекъснах! - каза Сунг.

-Пффф разбира се, че не. Какво има? - попитах и се усмихнах.

-Ами с Юнгми се чудехме дали искаш довечера да се съберем в нас примерно. Иии съжалявам, че така влязох просто се изплаших, защото никой не отваря... Съжалявам, че ви прекъснах!

-Сунг! Млъкни! Отмъщавах му, защото ми сложи сол в кафето! Много добре знаеш, че сме просто приятели! Даже и това не сме... Може би... - ядосах се.

-Добре мила, спокойно. - потупа ме тя.

-Ммм... Добре. Довечера елате с Юнгми на вечеря, пък после ще дойда да преспя у вас. Така става ли? - попитах.

-Дам. От колко часа?

-Техьонг? - обърнах се към него, а той просто седеше на пода и ни гледаше. - Към колко часа ще е вечерята?

-Ами... Не знам... 20:00? - попита той.

-Става. - обърнах се пак към Сунг. - Значи 20:00. Ще ви чакам... Моля ви елате... Моляяяяяя-

-Добре добре спри се, ще дойдем.

-Йееее!! - усмихнах се.

-Тогава ще ви оставям, до довечера!

-До довечера!

Тя излезе, а аз отидох в кухнята и направих закуска.

След като приключих тръгнах да се качвам.

-Ела да закусим и след това да ходим на пазар. - докато се усетя Те ми хвана ръката и ме задърпа към масата.

-Но не съм гладна! Ще се оправям и ще отида сама, не е нужно да идваш. - дръпнах си ръката и се качих в стаята си.

Минах през банята, преоблякох се, оправих си косата, взех лист и химикал и седнах на бюрото. Започнах да мисля какво да готвя и да пиша продуктите, защото съм твърде разсеяна и ще забравя нещо.

/ГТ/~Техьонг~
Опитах се да се сприятеля с Хае, но след всичко, което тя каза на онова момиче... Мисля, че беше Сунг... Та след всичко, което ѝ каза се отказах. Тя е голям инат...

Закусих, извърших си сутрешните процедури и се облякох. Пооправих си малко косата, взех си телефона и парите и слязох долу. Заварих Хае да излиза.

-Чакай мееее! Отиваме с колата... Хае... Чакай ме де! - излязох след нея.

-Казах ти, че не ми е нужна помощ! Ще се справя! - тя се обърна към мен.

-Но аз искам да помогна.

-Оо скъпи! - гласът на ЮнДжънг... Ах...

-Ето идете двамата някъде, аз ще се оправя. - Хае се усмихна и тръгна нанякъде...

Ох ще трябва да спра да се опитвам да бъда приятел с нея и да си гледам кефа!

Хейй... Това е новата част, обичам ви.... И това е.. 💋💋💋