°My husband° ✅

35.

/ГТ/~ХаеУон~
След няколко часа пристигнахме в Бусан.

Юнгми и Джънгкук отидоха в старата къща на Юнгми, Сунг и Юнги пък отидоха в старата къща на Сунг, а аз и Бела се върнахме в нашата си къща.

Наредих багажа си в гардероба и слязох долу. Погледнах към дивана и спомените се върнаха...

-Тае, представи се на момичето де. - каза майка му.

-Оф. Здрасти, Ким Техьонг както разбра. На 23 съм. - каза на бързо и погледна настрани.

-Сигурно се чудите защо е всичко това, нали? - попита бащата на момчето.

-Да! От кога се опитвам да разбера!... - погледна баща си.

-Ами... Ще ви сгодяваме! - каза радостно майка му.

-Точно така! - отговори със същата радост мама.

-МОЛЯ!? - казахме аз и Те в един глас...

Неусетно се усмихнах. Усмихнах се, защото тогава виждах в него просто едно досадно момче, с което съм принудена да живея заради нашите. Но това момче преобърна живота ми само за няколко месеца.

Влюбих се в него. В начина, по който се отнасяше с мен. В начина, по който ме целуваше всяка сутрин, когато заспивахме заедно, когато се опитваше да направи закуска... А всичко е било просто една лъжа. Една долна шибана лъжа! И се хванах!

Не мога да повярвам... Той наистина ме излъга. Заблуди ме. Успя...

Ето, че се отърва от мен...

Седнах на дивана и въздъхнах. Защо не може всичко да си е както преди, да работя като интериорен дизайнер, да живея с нашите, да намеря истинската любов...

Бела слезе и седна при мен.

-Хей сис! Утре ще те запозная с моя съпруг. Мисля, че ще го харесаш! Сега хайде да излезем. Бусан е много красив вечер. Иди да се оправяш мила, хайде.

-Хах...

Засмях се на това как за части от секундата се опитва да ми оправи настроението и до някъде ѝ се получава...

Е, какво толкова... Като се върна се развеждам и ще бъда щастлива. Нали?...

❤️❤️❤️