Епилог

858 52 13
                                    

Защо? Защо? Защо?

Закъснявах! Закъснявах! А беше първият ми ден от стажа!

Винаги се случваше на мен.Все забравях обядите си,кафето си,лаптопа си.На денят на завършването бях забравила тогата си!

Попадах все в неловки ситуации!

-Изглеждаш прелестно-каза Аполо сънливо.Все още беше измежду завивките,докато аз се препъвах през собствените си крака в опит да се облека по-бързо и да излетя към издателската къща.

-Обичам те.Ще ти звънна на обяд! -провикнах се аз.После изтичах обратно до спалнята целунах го набързо и излетях в натвареният трафик.

Хванах първото такси,което мернах и почти не изкрещях да кара по-бързо.

Бях нервна,дланите ми бяха потни.

Първият ми ден!

Наистина успях!

А и Аполо бе толкова сладък,когато снощи направи цялата вечеря и после ме положи на леглото и ме люби почти до три сутринта!

Погледнах годежният си пръстен и глупава усмивка се появи на лицето ми. Вече бяхме сгодени от три месеца и се подготвяхме трескаво за сватбата.Всички щяха да присъстват! Мама,тате,Ноел,леля Ария,чичо Ед, леля Сиера и бившият й съпруг,Дамян,Зий,Кара и Маноло. Цялото семейство щеше да се събере за нашата малка сватба.

Сърцето ми препускаше бясно в гърдите.Обичах Аполо повече и от живота си! И нямах търпение да го направим официално.Да мога да го наричам съпруже!

Таксито спря и му оставих щедър бакшиш.Изтичах през въртящата се врата и почти не съборих насъбралата се група във фоайето.Когато най-после стигнах до бюрото си там ме чакаше малка бяла кутийка с червена панделка.

Честит първи ден! Пожелаваме ти голям успех ! Обичаме тее!

-Аполо,Дамян,Зий,Кара,Ноел и Маноло.

А най-отдолу стоеше наша обща снимка.

Беше от денят на благодарността.Един от най-милите ни моменти.Усмихнах се глуповато и притиснах рамката до сърцето си.Обичах ги! Те бяха моето семейство.После поставих рамката със снимката на новото ми бюро и отново погледнах към годежният си пръстен.

О,да.

Бъдещият ми съпруг,най-добрите ми приятели и новото работно място.

Всичко най-после се бе подредило.

И бях щастлива,обичана и най-важното - истинска късметлийка,че ги имам в живота ми!


Край.

All the things you said (3)Where stories live. Discover now