All the things you said (3)

Ноел е убийца!?

5 месеца по-късно

Пътят до полицейското управление ми се стори методичен и бавен. Имах лошото усещане,че полицаите са разбрали нещо,което хвърляше черен отпечатък не само върху Ноел,ами върху всички нас. Умът ми прехвърляше всяка една възможна пролука и всеки възможен шанс някой да ни е видял онази нощ. Но не успях да постигна нищо с това,освен да се напрегна и да започна да вървя като робот напред.

-Мислиш ли ,че е възможно да знаят нещо? За онази вечер? Да е имало очевидец? -попита ме Зий. Беше ме настигнала.

Дамян вървеше на няколко метра от нас в компанията на Маноло и Кара. Аполо вървеше най-отзад,замислен.

Вдигнах рамене.

-Вече не знам какво да мисля. Онази вечер е размазан спомен.

-Адреналина ни беше покачен.Нормално е всичко сега да ни изглежда като сцена от филм.

Въздъхнах и протрих ръце в опит да се сгрея.

-Ако притиснат Ноел достатъчно ще се разприказва -казах аз.

-Не можеш да си сигурна в това...-паниката в гласът на Зий се усети.

-Тя е със слаби нерви. Ще ни издаде.

-Тцтцтц. Наричаш сестра си предателка? -Аполо повдигна вежда. Изведнъж се бе оказал до мен.-Това не е хубаво,Ерика.

Изгледах го злобно. Аполо Ван Торн! Как исках да изтрия полуусмивката от лицето му.

-Защитаваш я така сякаш забрави за престоят ни в Кейп Код? Когато те изнудваше?

Усмивката му се стопи.

-От тогава мина много време..нещата се промениха.

-Да,виждам -казах аз и забих поглед в неговият.

За миг всичко изчезна.Омразата,която усетих по-рано сега я нямаше. На нейно място бе носталгията,болката от раздялата с Аполо.

Бях го изоставила поради същите причини заради които оставих Зий,Дамян,Кара и Маноло. Беше ме страх. Исках да ги защитя. Исках да ги предпазя от мен самата. От отчаянието в което се намирах. И накрая успях да ги отблъсна...прекалено много. Издигнах стоманени стени около сърцето си и изключих ума си. Нещо,което не трябваше да правя,защото не бях сама.Всички заедно бяхме виновни. И те също се разкайваха, и те също усещаха тежестта на вината.