All the things you said (3)

Въпроси и отговори

Аполо се беше надвесил над мен по един толкова болезнен начин.Защото ми напомняше на годините през които се надвесваше така докато изваждах тетрадките си от шкафчето в училище.Накланяше се към мен и ,с усмивка заслужваща награда Оскар, ме питаше как съм.Хващаше ме под ръка и ме изпращаше до първият ми час.Беше толкова болезнено познато ...

Но сега всичко бе различно.

-За нищо ..за всичко.Не знам.

Постоя така още малко и после седна до мен.

-Искаш ли? -подаде ми запален масур и повдигна вежди.

-Не,мерси -казах аз.

Той повдигна рамене и дръпна силно от масура едната му вежда се изви под остър ъгъл.Задържа дъхът си и издиша.Облак от дим се разпростря над главите ни.Челюстта му беше ясно изразена докато издишваше.Лунната светлина осветяваше лицето му.

-Пак ме гледаш така ..

-Как? -осмелих се да попитам.

Той повдигна рамене.

-Както преди.

Отместих поглед.Не знам защо беше толкова болезнено да си спомням за преди,да говорим за преди.Сякаш единственото,което имаше между нас беше "преди" и "след". Преди заминаването и след заминаването.

-Заблуждаваш се.

Той се изсмя сухо.Потърка очите си.

-Често чувах това от теб.

-Виж не разбирам какво точно очакваш от мен.В самолета ми намекваш,че съм слабоумна,после се държиш тъпо и надменно.Честно имаш нужда от преглед.

-Не го намеквах- отвърна горчиво -направо си го казвах.

-Задник -изсъсках насреща му и станах от мястото си.Докато вървях разпръснах мокри пръски навсякъде.

-Почакай -започна той -извинявай..Виж това е заради тревата.Малко съм раздразнителен както добре виждаш.Седни ..може да поговорим.

Исках ли да говоря с него? Бях раздвоена.От една страна точно от това имах нужда ..от друга обаче не исках да ми се мярка пред очите.Как беше възможно един човек да те дразни толкова много и в същото време да не можеш без него?

Не,че не можех без него.Всъщност бях по-добре,когато той беше далеч от мен.

-Или не -каза след неловка дълга пауза през която само се гледахме очи в очи.