Ноел Шери-Василева

721 46 6
                                    

Планът ми беше близо до края си.Бях на косъм от това да докажа на всички истината и да ги накарам да си платят.Те не заслужаваха милост! Не и след това,което ми причиниха.

Тръснах глава.Нямаше смисъл да ги съжалявам.Не вярвах,че те биха съжалили ако знаеха през какъв ад ме накараха да премина.

Кейп Код беше отблъскващ.С миризмата си на водорасли и океанска вода и грозни животни пълзящи по плажната ивица.Вонеше на канал,а всички се държаха така сякаш се намираха на брега на ривиерата.Кафето беше непоносимо, храната в Америка беше гнусна и прекалено подсладена,а хората тук бяха застаряващото поколение на американските жители.

God bless America , my ass.

Мразех престоя си тук.Мразех и сестра си,защото беше нейна вината изобщо да дойдем.Исках обратно в България,където бяха моите приятели,които прекарваха лятната ваканция на слънчака.Там където всъщност беше купона.Липсваха ми късните вечери с тях,българската музика и българските момчета.Желаех да си бъда там така както и желаех най-после да пусна бомбата и да отмия семейството от лъжите и погнусата.

Защото те бяха точно това - гнусни.Бях възмутена от лъжите под повърхността.Бях обзета от страх и ужас,че съм живяла с тях толкова време и те не са сметнали да ми кажат истината.

Запалих цигара.Вече пушех по кутия на ден.До къде стигнах? Тровя се заради техните грехове.

Тръснах цигарата в пепелника.Беше късно, прекалено късно за да стоя будна и да премислям плана си отново и отново.Погледнах към картината висяща на стената.Кейпкодският залив ми се присмиваше.Оплезих му се в отговор.След като всичко приключи един път завинаги аз щях да му се присмивам.

Изгасих фаса и с бавни отмерени крачки отидох до картината на залива.Наклоних глава на една страна и проследих с поглед миниатюрните бели точици,които трябваше да са големите слънчеви чадъри.

Отместих картината от стената и отзад видях цялото ми проучване.

Точно така! Бях скатала всичко открито до сега, под носа на всички.Никой нямаше да се досети да търси там.А зад картината стояха хилядите изрезки от вестници и снимки,доказателства.И всичко това щеше да бъде края на лъжите.Края на това псевдо семейство.

Края на живота ми с тях.

Когато разбрах истината бях малко или много неподозираща хлапачка.Живота ми беше тръгнал в правилната посока (като за първи път) и аз бях щастлива.

All the things you said (3)Where stories live. Discover now