Живота ми в Сиатъл винаги е бил нещо като мираж.Прекалено хубав за да е истина.Имах Зий,неотлъчно до мен, бях се записала с любимата специалност, изкарвах прилични оценки и вярвах,че някой ден ще работя в издателство.
Всичко до тук беше планирано до съвършенство.
До момента в който преди осем месеца не тръгнах официално с Аполо Ван Торн.
Кой би предположил,че лъжите не спираха до почивката прекарана в Кейп Код?
Кой бил предположил,че тъмното му минало започваше да го настига в мига в който се прикачи на полета за Лондон?
Със сигурност не и аз.
Беше минус единадесет градуса.Зъбите ми тракаха от студа,краката ми бяха ледени кубчета и не си усещах пръстите.Ръцете ми бяха като сковани,а тялото ми не можеше да побере яростта насъбрала се в мен.
Вървях с всички сили към единственото работещо заведение на по-малко от километър от кампуса на университета ми в Сиатъл.Вятърът беше режещ,а дебелото палто не успяваше да ме сгрее достатъчно.
Беше време да се срещна лице в лице с тях.Лице в лице с хората на които вярвах най-много.Поне преди случилото се...
В далечината виждах запотените стъкла на заведението.Беше като онези пъбове,които показват често по телевизионните сериали.Дървена фасада, приглушени светлини,тиха рок музика и съмнителни пичове.
"Черната дупка" беше точно това - дупка.
Продънени кожени дивани,счупен джубокс, дървен барплот с издълбани от ножка имена Марко беше тук, и други невероятно запомнящи се цитати, мръсен под с мръсни следи от обърнати табли, остър аромат на джибри и пържено месо и съмнителни пичове,които бяха с шарени кърпи на главите и си играеха със сгъваеми ножки,докато ти дзяпат задника.
Ето това беше "Черната дупка" ...най-долнопробната кръчма в Сиатъл.И точно тук моята компания бе решила да се събере за последен път.
Или поне така си мислех,когато приех да ги видя.
-Ерика -кимна ми Аполо.
Държеше се отдръпнато,студено.Стоеше седнал в дъното на дивана,опрял гръб на дървената стена и наблюдаваше кой идва откъм прашният път.
-Добър вечер -казах аз разсеяно ,докато хвърлих бърз поглед към полупразната маса. Наполовина изяден хамбургер,чието месо бе червено по средата, три празни чаши от наливна бира и три от черно кафе без подсладител.
Мъж се провикна откъм бара.
-Ей,малката.Ще желаеш ли нещо?
-Кафе.Черно. -извиках аз и се плъзнах по седалката до Кара.-Какво изпуснах?
Всички се спогледахме.
-Ако беше точна може би щеше да чуеш-каза сопнато Ноел и кръстоса ръце под гърдите си.
Аз повдигнах вежда.
-Отвън е минус единадесет градуса.Изръзнах.Дори не знам защо ни беше да се събираме.Обещахме си,че няма да се виждаме отново.Нито сега,нито когато и да е било!
-Да,но нещата се промениха -заяви Дамян.
-Кой го казва? Ти? -изхриптях аз.
-Това касае всички ни,не само теб-обърна се към мен Кара.
-Точно така -Ноел постави ръце на масата- всички сме заедно в кюпа.
-Един за всички -изсмя се горчиво Зий.
-Всички за един -довърши Маноло.
Аз погледнах бившите ми най-добри приятели. Безбожно красивият ми бивш,Аполо с немирната му руса коса и опасно сините очи, доверницата ми и моя съквартирантка Зий, лудият,безгрижен Маноло.Прекрасният Дамян с идеите му да промени света в който живее, сестра ми Ноел и най-добрата ми приятелка Кара.
Всички заедно в Сиатъл за да довършим започнатото.
----
Добре,не се сдържах и пуснах кратко preview на втората част от историята.
Надявам се да ви е харесало.
Скоро обещавам нова глава!
YOU ARE READING
All the things you said (3)
Romance"Аполо Ван Торн. Дързък изкусител.Покваря душата,изтръгва сърцето и разрушава понятието за красотата. " Това е мнението на Ерика за Аполо.Двамата са били най-добри приятели,неразделни партньори в белите, докато един ден всичко се променя и двамата б...
