All the things you said (3)

Беда

 Достигнахме масата на която се бяха разположили родителите ни и едвам не изпищях,когато видях леля Сиера.Тя изглеждаше невероятно! Русата й коса беше вързана на стилна опашка,беше с лек летен грим.Роклята й представляваше синя риза с бели линии дълга малко над коляното.Беше на високи металични токчета и носеше бяла чантичка.Изтичах към нея й я прегърнах силно.

-Лельо -казах аз -много ми липсваше!

-И ти на мен,малката -каза тя докато милваше косата ми - струва ми се ,че си станала кожа и кости!

-Всички това й казваме -обади се леля Ария.

-Трябва да се храниш,ключа е в здравословният начин на живот-смигна ми леля Сиера - как мислиш съм запазила формата си през всичките тези години?

Аз се ухилих.

-Хайде сядай до мен да те видя -каза тя и после се обърна към Аполо,Кара и Ноел - я виж ти! Малчуганите порастнаха.

Тя ги огледа обстойно и нямаше как да не забележа дългият поглед ,който отправи на Аполо.Сто процента си спомняше за дивотиите ,които правеха с Маноло преди година и половина.И като стана въпрос за Маноло.Той също се беше променил доста.Беше променил стила си на обличане и сега не носеше суитчъри,шапки с козирка и скини дънки,а бяла,разкопчана риза с черен панталон.Сега изглеждаше възмъжал с черната си коса вдигната нагоре,арогантният поглед и оформената черна брада.Имаше стегнато,но слабо тяло със силен златен загар.Приличаше много на баща си -бразилския футболист.

-Здравейте -каза той с дрезгавият си глас.

-Здравей-отвърнах аз и му се усмихнах.

Той също се усмихна и показа наредени бели зъби.Беше станал доста красив.Имаше структурата на баща му и красивите черти на майка му.Беше харизматичен,чаровен и отпуснат.Говореше си с всички на масата и не пропускаше да сподели някоя история от времето прекарано в Бразилия.Беше пълната противоположност на Аполо,който сега беше отдръпнат сякаш в своя си свят и изобщо не се включваше в разговора.Стиснах ръката му за да го върна в реалността и погледа му се стрелна към моя.Сплете пръсти в моите и се усмихна.От това пеперудите в стомаха ми полетяха.

-А с теб какво става? -прекъсна момента ни Маноло.-Чух,че следваш в University of Washington.

-Да -отвърнах аз леко раздразнена - хубаво място.