All the things you said (3)

Конспирация

Празният паркинг беше облят от лунната бледа светлина.В закусвалнята беше тихо,ако не броим нестихващият шум от аспиратора.Ние бяхме единствените клиенти и масата ни беше отрупана от мазна храна.Вече бяхме изяли всичките картофи,бургери и бяхме на края на млечните си шейкове.Смеехме се на шегите на Маноло и Дамян и изобщо не ни се ставаше.

Макар да беше 3 през нощта,аз го усещах така сякаш туко-що бяхме седнали в малката,спретната закусвалня.

-Това не е ли Аполо? - самото произнасяне на името му ме накара да затреперя.Обърнах се светкавично към прозореца и го видях.

Аполо.

Беше навъсен и се движеше сред мрака така все едно властваше над него.

Зад високата му осанка виждах Ноел и Маркос.Върваха като войници и гледката беше толкова притеснителна,че за миг се вцепених.

-Защо са тук? -чух се да питам.

-Направо ми взе думите от устата -каза смаяно Зий- и Маркос е карал? В това състояние?

-Всички знаем,че на Маркос не му пука особено от полицията - посочи фактите Кара.-Въпроса е защо са тук? И защо са взели малката Ноел с тях?

-Малката Ноел ? -изсмя се горчиво Маноло - Не беше особено малка ,когато се опитваше да ми се натиска още първата вечер в която пристигнах.

Кара Ван Торн бе сразена от новината.

-Моля? -тя се чувстваше предадена,но не от Маноло ,а от Ноел.Защото само на нея се бе доверила през цялото си пребиваване тук.Преди мен естествено.

-Ами да -Маноло беше леко притеснен от реакцията на Кара-,но нищо не се е случило.Аз я отблъснах.

-Мисля,че това само я е нахъсало за Аполо -осъзнах аз.

-Чудесно -ухили се Зий -сестра ти е превъплъщението на принцесата от Ада.

Аз изхриптях.

-Добре казано.

-Най-добре да излезем и да видим какво искат -предложи Дамян.-Струва ми се,че не са мирно настроени.

Маноло кимна и се изправи,а заедно с него и ние.Платихме сметката и излязохме на паркинга,където ни чакаха те.Беше като сцена извадена от филм.Аполо беше малко по-напред от останалите,а Ноел и Маркос стояха на една линия като верните хрътки,които и бяха.