All the things you said (3)

Покварена душа

 Пътят до Аполо ми се стори прекалено дълъг.Сърцето ми биеше учестено и кофеинът изобщо не ми помагаше.Имах чувството ,че ще получа инфаркт.Когато наближих до тях си наложих да поема дълбок дъх и да успокоя треперещите ми ръце.Изхвърлих празната чаша и пооправих жилетката си.Боже,бях толкова нервна! Преглътнах и тръгнах в посока бунгалото.Почуках на вратата и зачаках.

На вратата се показа Аполо.Когато ме видя зениците му се разшириха.

-Ерика? Какво правиш тук?

-Исках да поговорим...

-Няма за какво-отряза ме той.

-Почакай..Аполо.Аз имам да ти казвам нещо.

Той ме погледна изпитателно.

-Мисля,че вече знам какво е.

Аз се учудих и повдигнах вежди.

-Така ли?

-Да.И всичко е наред.Можеш да бъдеш с Маноло.

-Маноло? Какво?

Той въздъхна уморено.

-Писна ми от тази игра.Знаех още от преди,че е възможно да имаш чувства към друг.Всичко ми стана ясно в мигът в който ви видях да се целувате.

-Какво? Ти полудя съвсем...

-Ще изкараш мен лудият? -Аполо вече беше ядосан и присви очи -Видях те тази сутрин с него.Целувахте се на дивана ти.Щях да дойда и да се извиня.Да ти кажа,че преиграх снощи.Просто мисълта да те загубя е ...беше... както и да е.Тогава ви видях през прозореца.Стана случайно,но слава Богу! Най-голямата грешка в живота ми беше да ти се доверя..

Той поклати глава.

-Не.Това не е.Не се случи така.

Не можех да намеря правилните думи.Изобщо не разбирах как винаги ставах жертва на недоразуменията в живота си.

-Спести си го -прекъсна ме той.-Аз съм посмешището в случая.Пожелавам на теб и Маноло много любов.

Каза последното изречение с доза презрение и тръшна вратата под носа ми.Сълзите се стекоха неканени и аз избягах от входната му врата право към брега.

Задушавах се.

Задушавах се от собствените си чувства,които крещяха в мен.Бе невъзможно да си поема дъх,давех се в сълзите си.Ръцете ми обгърнаха треперещото ми тяло и се опитах да спра умът ми от пренатоварване.Маноло,Аполо,Ноел,Зий,Маркос и всичко,което ми се струпа ме караше да искам да избягам.Да хвана първият рейс за далечна дестинация и да не се обърна даже за последен поглед.Жадувах за промяна,но имах усещането,че се намирам в безизходица.