Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА

Гледната точка на Анджел:
   Трудно ми беше да свикна със Сибел. Бях забравила какво означава да живееш с нея. Никога не чукаше преди да отвори вратата, винаги се бъркаше там, където нямаше работа и никога, ама никога не млъкваше. Убедена съм, че през последните дни е изприказвала повече думи, отколкото аз бих за цяла седмица. Винаги имаше какво да каже, но най-лошото беше, че не се съобразяваше с никой. Разказваше всякакви истории, които бяха трудни за вярване и вътрешно знаех, че си ги измисля само и само, за да успее да впечатли Джъстин. Започвах да я мразя, защото действаше. Около нея Джъстин се държеше съвсем спокойно, закачаха се и се шегуваха. Знам, че той не го прави нарочно, но аз умирах от ревност всеки път, когато намираха някаква обща тема. Не можех да я оставя да ми го отмъкне изпод носа, а аз да гледам безучастно.
   Тази сутрин беше една от малкото в последната седмица, в която телефона на Джъстин не иззвъня посред нощ, защото се беше случило нещо. Доколкото разбрах и доколкото той ми споделяше, му се бяха струпали доста проблеми. Опитваше се да разреши всички, но малко по-малко губеше себе си. Имаше нужда от почивка, от един ден, в който да забрави за всичко и да бъде онзи безгрижния Джъстин, с когото се бях запознала.
   Часът беше десет и половина, а той все още се излежаваше в леглото без всякакви намерения да става. Харесваше ми да го наблюдавам, когато спи. Изглеждаше толкова спокоен и сладък. Поставих една лека целувка върху устните му и излязох от стаята. Време беше да му приготвя някаква закуска. След толкова много сън, няма как да не е гладен. Влязох в кухнята и извадих всички продукти. Започнах да приготвям яйцата, когато усетих, че имаше някой зад мен. Обърнах се, а сърцето ми препускаше бясно. Оказа се, че това е просто Сибел, но доста ме постресна. Не знам защо, но винаги имаше такъв ефект върху мен.

- Добро утро, сестричке. – поздрави ме твърде жизнерадостно тя. Чудех се каква ли е причината? Обикновено веднага се намръщва, когато разбере, че Джъстин го няма или все още спи.
- Добро утро. – отвърнах ѝ и продължих със закуската.
- Доста се стараеш. Да не би да има някакъв повод? – попита ме тя, сочейки всички продукти.
- Не, няма. Не ми е нужен повод, за да направя закуска на мъжа си. – отговорих ѝ със студен тон. – Но ти няма как да знаеш това, нали? – фалшиво се усмихнах, а тя направи същото.
- Колко си права. – каза тя с леко пискливия си глас, а аз извъртях очи. Понякога недоумявам как изобщо може да сме сестри. – Ще се радвам да ти помогна. Мога да подредя масата, а след това да извикам Джъстин. – предложи тя.
- Добър опит. – измърморих си аз, но това нямаше да ѝ се получи. – По-добре остави Джъстин да поспи още малко. Тази седмица беше натоварена. Обаче, все пак можеш да подредиш масата. Няма проблем. – казах ѝ, а пламъчетата в очите ѝ изчезнаха.
- Всъщност, какво работи Джъстин? Ние никога не сме обсъждали това. – попита тя.
- Важни неща. – отговорих ѝ просто.
- Само това? Очаквах поне ти да знаеш с какво се занимава. Незаконно ли е? Опасно ли е? Какво точно прави по цял ден, че винаги да бъде толкова изтощен? – заинтересува се тя, а аз се чудех как да се измъкна от всички нейни въпроси. Май точно сега предпочитах тя да говори, а аз да мълча.
- Джъстин... той работи за семейството си. – казах най-накрая. И това си беше чистата истина, нямаше лъжа.
- Добре, тогава с какво се занимава семейството му? – изнерви се тя, че увъртам.
- Някой се е събудил твърде любопитен днес. – чух гласът на Джей и буквално си отдъхнах.
- Така е, но сестра ми не успява да задоволи това мое любопитство. Може би ти можеш? – усмихна му се, а аз се намръщих. Какви ги говореше Сибел?
- Ще пропусна. – каза ѝ Джъстин, заобиколи я и дойде при мен и ме гушна. – Ухае много вкусно. – прошепна ми, а след това ме целуна. След като отдели устни от мен се обърнах към Сибел със злорадна усмивка. Тя никога нямаше да има това, което имах аз. Джъстин си е само мой.
- Мислил ли си какво ще правим днес? – попитах го и двамата седнахме да закусваме.