ГЛАВА ТРЕТА

546 62 1

Гледната точка на Джъстин:
   „Няма да се върна нито за Вашата, нито за своята смърт.”. Това беше обещание. Клетва. Тръгнах си. И не съм се връщал. И нямаше да се върна. Преживях ужасна кавга с баща си. Именно тя ме направи човекът, който съм сега. Този, в когото Анджел се влюби.
   Но… животът обожава да си играе с нас, да се шегува по един отвратителен начин. Особено с… мен. Влюбих се. Наистина. Влюбих се в момичето, което познавам от два дни. Прекарах най-прекрасната си нощ с нея. Вярвах, че ще бъдем щастливи заедно. Исках да се събудя до нея. Да я гледам, докато спи, да я целувам, да я прегръщам, да я усещам до себе си. Исках да бъде с мен, до мен. А, сега… тя… тя ще се събуди и… и ще види, че ме няма. Ще види единствено парите и жалката бележка, която оставих. Бележката, в която се опитах да обясня. Казах си, че съм щастлив. Не можех да бъда по-щастлив, но винаги, когато се извисим в облаците и повярваме, че сме по-силни от всичко и всички, се случва нещо, което ни поваля на твърдата и студена земя. Показва ни реалността. А, моята реалност беше това, че Джейк – моят брат, този, който ме подкрепяше и защитаваше, е бил убит. Вече го нямаше. Изминала е седмица. Баща ми едва се е спасил от инфаркт, а другия ми брат – Джейсън качествено е оплел конците в квартала. Някакъв тип на име Флин Делгадо се мисли за господар на хората. Нашите хора. Враговете ни, които преди са се страхували от нас, сега смело ни нападат. Нападат нашата крепост, нашият дом. Единственото, което се преповтаряше в съзнанието ми бяха думите на мама: „Сине, само ти можеш да ни спасиш. Само ти. Върни се. Върни се в Summerlin.”. Как да направя това? Как да наруша клетвата си? Как да изоставя любовта на живота си сама, в непознат град? И то само защото не искам да я излагам на опасност. Няма да си го простя. Ако нещо се случи с Анджел… няма да го преживея. Болеше ме. Болеше ме, че я оставих съвсем сама в леглото, че няма да мога да бъда този, който ще й даде и покаже любовта, от която тя се нуждае. Мразя се, но нямам избор. Клетвата ми, обещанията, които си бях дал… всичко се разби, когато чух, че са убили брат ми. Единственото, което гореше в мен сега беше желанието за мъст. Щях да отмъстя за брат си. Щях да спася от сигурна гибел онзи проклет квартал, наречен Summerlin, а после… ще се събера с момичето си. Освен, ако не ме е сменила дотогава.
   Не можех да повярвам. Връщах се. Връщах се в дом, през чиято врата бях излязъл преди цели десет години. Дом, в който изобщо не исках да се връщам. Там нямаше нищо друго, освен лоши спомени. Нищо друго, освен кръв, болка, отчаяние и убийства. Имах обикновен живот. Правех това, което обичах. Бях фотограф, печелих пари, които изкарвах с честен труд, намерих момичето си, а сега… сега усещам, че ще ми се наложи да изцапам ръцете си с кръв. Усещах, че вместо фотоапарат, ще държа оръжие. Усещах, че вместо със снимки, ще се занимавам с чували с трупове. Господи… в какво бях на път да се забъркам? Исках единствено да остана човекът, който съм днес. Нямаше да позволя на този квартал да погълне и мен. Нямаше да позволя на този подъл квартал да погълне Анджел. Аз нямаше да стана мафиот. Нямаше да стана убиец. Нямаше. Това беше новото ми обещание. Новата ми клетва. Надявам се, че поне тях ще успея да изпълня.

Summerlin(BG Fanfiction)Read this story for FREE!