ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

244 41 3

Гледната точка на Джъстин:
   Не очаквах, че Анджел ще приеме. Идеята ми беше хрумнала спонтанно. Обичах я. Исках да прекарам животът си с нея. Радвах се, че сега можех да я нарека своя съпруга. Родителите ми щяха да полудеят. Сигурен съм. Щяха да нападнат Анджел, да я обвинят, но бях помислил за всичко. Мисля, че Анджел го заслужаваше. Не, нямаше да напуснем Summerlin. Но… може би… щях да успея да ни отделя от имението. Помолих Ноа да се погрижи. Пропуснатите обаждания, които имах от него, бяха именно заради това. Беше се справил. Всичко беше уредено. Оставаше Анджел да каже „да” и на това. Да се съгласи да живеем заедно, отделени от семейството ми. Да бъдем нормално семейство. Къщата, която бях купил за нас, беше близо до имението. Охраната беше разпределена, защото не можех да оставя Анджел. Трябваше да знам, че е в безопасност. Делгадо беше в стихията си. Трябваше да я предпазя. Това беше слабото ми място и всички го знаеха. Ако нещо се случеше с Анджел, можех да се призная за смазан. Щяха да ме победят, ако я наранят.
   Когато отворих очите си, Анджел все още спеше. Дрехите ни бяха разпръснати из стаята, но не ми пукаше. Облякох се и отидох да проведа няколко разговора. Единият беше с Ноа и засягаше личният ми живот, а другите – служебния. Делгадо господстваше в склада, който му бях предоставил. Приготвяше дрогата си, а парите, които ние получавахме, беше наемът на помещението. Баща ми отказваше да се докосне до тези пари, но това беше единствената ни възможност. С това решение, спасих Анджел и осигурих средства, с които временно успявах да закрепя положението в квартала.
   Когато се върнах в спалнята, Анджел се беше събудила. Изглеждаше умислена. Предполагам, че се тревожеше за реакцията на родителите ми. Виждах, че се взираше в екрана на телефона си. Какво ли гледаше? Дано не е нещо лошо. Приближих се и се настаних до нея. Все още не ме забелязваше. Беше се вглъбила в снимката, която наблюдаваше. Това беше нейното семейство. Истинското. Не това, което беше открила в Summerlin. Снимката беше направена преди години. Беше по-малка. А, до себе си, имаше друго момиче. По-голямо от нея. Беше с руса коса, кафяви очи и самоуверена усмивка. Предполагам, че това е перфектната сестра. Анджел ми беше разказала. Сибел е била самото съвършенство. Отличничка, спортистка, красавица, извадена от корица на списание. И все пак… Сибел не беше Анджел. Въпреки опасенията на съпругата ми, Сибел не ме привличаше. Не я харесвах. Изобщо. Имаше нещо… нещо дяволско в нея. Това ме отблъскваше. Никога не бих я заговорил. Винаги бих избрал Анджел. Независимо дали бях срещнал Сибел по-рано. Сърцето ми е било предопределено за Анджел. Това нямаше да се промени.

Summerlin(BG Fanfiction)Read this story for FREE!