ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

318 40 1

Гледната точка на Джъстин:
   Измина седмица. Всичко се усложняваше. Всички ме обвиняваха. Не разбираха. Защо съм подарил онзи склад на Делгадо? Полудях ли? Превърнах ли се в враг? Могат ли да ми имат доверие, или не? Хората от квартала не спираха да го обсъждат. Мислеха, че съм се превърнал в предател. За тях, това да защитиш човекът, когото обичаш, бе грешка. Вярно е. Различен съм. Те поставят Summerlin на първо място. Готови са да жертват и наследниците си, за да помогнат на тази дупка. Колко ли семейства бяха изгубили синовете си? Прекалено много. Това беше отговорът. Не можех да намеря изходът, който търсех. Бях отчаян, а се нуждаех да въдворя ред. Исках да разкарам Делгадо. Желаех го от дъното на сърцето и душата си. Това беше целта ми. Главният ми приоритет. Разбира се, подкрепата от родното ми семейство, не беше задоволителна. Баща ми, мама, Арън, Стан, всички ме мислеха за луд. И защо? Защото бях спасил Анджел. Харесваха я. Те бяха и нейното семейство. Мама казваше, че я възприема като своя дъщеря. Това ме радваше. Наистина. Но сега… сякаш нищо от това не е било истина. Нападаха я. Не, всъщност, изкарваха разочарованието и ядът си върху мен. Според тях, Анджел не беше заслужила жертвата, която съм направил. Избрах нея. Избрах да спася нея, вместо Summerlin. Толкова ли беше странно? Никой ли не успяваше да проумее, че когато обичаш един човек, той се превръща в целия ти свят? Как да позволя на момичето си да умре? Да бъде убита. Никога. Бях готов да жертвам всичко и всички, заради нея. Единственият човек, който се осмели да застане на моя страна и да ме защити, беше брат ми. Джейсън застана плътно зад решението ми. Не само защото бях спасил любимата си, а защото той виждаше това като възможност да наблюдава Делгадо изкъсо. Не можех да му бъда по-благодарен. Може би думите му щяха да накарат всички да осмислят решението ми и да погледнат от добрата страна на нещата. Да, знам, че татко нямаше да ми прости. Дадох на Флин огромно помещение, което разполагаше с „тайни места”, където можеше да скрие стоката си, ако полицията реши да се отбие. Това беше част от условието му. Бях длъжен да го изпълня. Макар че… това беше най-голямото помещение, с което разполагахме. Наложи се за няколко часа, всички оръжия, които баща ми беше складирал на това място, да се пръснат по останалите складове. Беше трудно, но трябваше да се свърши. Не можех да рискувам живота на Анджел. Освен това, бях обещал, че ще се реванширам.
   Беше събота. Пристигаше пратка от Ирак. Още оръжия, на които трябваше да намеря собственик. Арън се занимаваше с тази част от търговията. Ноа трябваше само да провери стоката, да плати с парите, които му бях връчил и да се надява Делгадо да не осуети доставката. Това беше всичко. Напоследък имах усещането, че опасенията ми относно информатора, който снася за онова копеле, се потвърждават. Трябваше да разбера кой беше и да го накажа. Защото съм убеден, че има нещо общо и с отвличането на красавицата ми. И докато всичко това се случваше, аз имах много по-важна задача, свързана именно с Анджел. А, това ми спечели допълнително упреци. Пренебрегвах я. Бях прекалено фокусиран върху това да изхвърля Флин от Summerlin, че забравих за нея. Как все още не си беше тръгнала? Но знам, че това търпение, което проявяваше няма да трае още дълго. Исках да направя нещо специално за момичето си. Затова, тази вечер, щяхме да излезем. Лично резервирах места за най-добрия ресторант в Лас Вегас. Доминик, който изобщо не разбираше значението на понятието романтика, ми го беше препоръчал. Устройваше ме. И знаех, че на Анджел щеше да й хареса. Бяхме заедно от месеци, а така и не успяхме да излезем на нормална среща. Мисля, че й го дължах. Тя остана с мен, подкрепяше ми и буквално ми спаси живота. Въпреки риска, ако тя нямаше смелостта да излезе от мазето, да се скрие и да ми подаде оръжието, може би нито тя, нито аз щяхме да останем живи. Родителите ми не одобряваха. Тази вечер трябваше да се посветя на оръжията, пристигащи от Ирак, а не на приятелката си. Естествено, мислех различно. Бях уредил всичко, бях намерил необходимите пари за заплащането без ничия помощ, бях връчил задачата на най-верните си и надеждни хора. Имах пълното право да прекарам вечерта, както си искам.

Summerlin(BG Fanfiction)Read this story for FREE!