ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

219 47 7

Гледната точка на Джъстин:
   Сърцето ми се късаше да гледам Анджел, останала сама там, докато аз все повече се отдалечавах с колата си. А, Сибел допълнително усложняваше нещата. Дори не знам защо се качи след мен. Тя просто го направи, а аз се опитвах да я игнорирам, което не беше трудно след като всичките ми мисли бяха при Анджел. Видях болката в очите ѝ, когато не отблъснах Сибел. Знаех, че има някакви съмнения, че ме ревнува от нея и въпреки това я оставих да страда, да ни гледа и това да я наранява. Бях ядосан, защото не искаше да си признае, не искаше да ми сподели нищо. Мразех да ме лъжат. Грешките си остават грешки, но лъжата е непростима. Как ще мога да я погледна отново в очите, без да се съмнявам за всяка една нейна дума? Боли ме, че не може да ми се довери, но една връзка не се гради така. Женени сме, очаквах вече да е осъзнала това, че за мен е единствена и че независимо от всичко ще я защитавам. Имах ѝ пълно доверие, докато тя... тя ме разочарова.
   Пътят до къщата на родителите ми не беше много, но когато пристигнахме главата ми вече щеше да се пръсне от мисли. Опитвах се да намеря решение на проблемите, да намеря компромис, да простя на Анджел. Не можех, бях прекалено ядосан, за да мисля трезво. Трябваше да помисля малко. Извадих ключа за къщата, отключих и двамата със Сибел влязохме.

- Джъстин, какво правиш тук? – попита майка ми, след като влязох в стаята и ме видя.
- Дойдох да върна нещо твое. – казах и ѝ подадох бижутата.
- Но какво правят в теб? Кога си ги взел? – учуди се тя. – И по-важното защо си ги взел без мое разрешение? – изгледа ме строго.
- Не беше той, а Анджел. – намеси се Сибел, която не успя да се сдържи.
- Какво е направила пак тази… - тръгна да казва, но аз я спрях.
- Мамо, ако кажеш още една лоша дума срещу жена ми, можеш вече да се сбогуваш с мен. Ясно? – казах ѝ, ядосано и изхвърчах от къщата. Споровете за този ден ми бяха достатъчни.
- Джъстин, спри, почакай малко. Трябва да поговорим. – извика брат ми след мен, а единственото, което исках беше да си тръгна от тук, колкото се може по-бързо. Анджел ме нарани много, но нямаше начин да остана и да ги слушам как я обсъждаха и обиждаха. Със сигурност Сибел вече разказваше какво беше станало, а майка ми я слушаше с интерес. Тя само това чакаше, Анджел да се издъни. – Джъстин, не ме ли чуваш, мамка му? – извика Джейсън и ме замери с ключовете си, но не уцели. Когато спрях и се обърнах към него видях сериозното му изражение и веднага разбрах, че се е случило нещо.
- Какво има? Нещо лошо ли е? – попитах веднага.
- Мхм. Хайде влез в къщата, моля те. – подкани ме той, а аз нямах друг избор. Върнах се и двамата отидохме в неговата стая. – Какво ти е на теб? Изнервен си и определено нямаш никакво настроение.
- Скарахме се доста сериозно с Анджел. – потвърдих аз.
- И за какво? – попита ме.
- Заради миналото ѝ, заради Сибел, заради доверието. Ето такива неща. – повдигнах рамене.
- Аз искам да поговорим точно за Сибел. Има нещо, което трябва да знаеш за нея. – погледна ме той.
- Добре, слушам те. – отговорих му и се настаних на един стол.
- Бях ти казал, че нямам много доверие на сестрата на Анджел, че изглежда съмнителна. За жалост, бях прав. – въздъхна той, а аз целият се напрегнах. – Започнах да я проучвам още миналата седмица и дълго мислих дали да ти кажа какво намерих, защото… Нека да кажем, че е доста лошо. Нямам представа доколко Анджел познава сестра си, но тя определено не е тази, за която я мислим.
- Не увъртай, давай направо. – изнервих се аз.
- Както казах… - изгледа ме той лошо. Мразеше, когато някой го прекъсваше. – Потърсих информация за миналото на Сибел и успях да се добера до досието ѝ. Джъстин, няма да повярваш какво открих. Била е арестувана за наркотици на осемнадесет, през последните години има няколко повдигнати обвинения срещу нея за кражби, но никога не са имали достатъчно доказателства, за да се проведе дело. Колкото и невинна да изглежда, тя е крадец, престъпник. Не мисля, че има място в дома ни, за такива като нея. Не вярвам да е дошла при Анджел само защото е искала да се сдобри със сестра си, по скоро ѝ е трябвало убежище къде да се скрие. А, какво по-подходящо място от Summerlin, нали? – довърши той, а на мен ми се прииска да си бях взел пистолета от вкъщи, за да мога да се гръмна.

Summerlin(BG Fanfiction)Read this story for FREE!