ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

260 41 3

Гледната точка на Анджел:
   Омръзна ми. По цял ден съм затворена в тази къща и вече започва да ми писва. За последната седмица пренаредих всичко поне по петнайсет различни начина. По телевизията нямаше нищо интересно, а книгите, които мъжът ми имаше бяха някакви стари свързани с втората световна война. Бяха толкова скучни, че ме приспиваха. Исках малко екшън, приключение, но естествено, всеки път, когато попитах Джъстин дали мога да му помогна с нещо, той отказваше. Знам, че го прави, за да ме предпази, но аз мога и сама да се грижа за себе си. Не съм някоя порцеланова кукла, че да ме пази толкова.
   По уморения му вид през последните дни ми стана ясно, че има някакъв голям проблем. Не знам какъв, защото не иска да ми разказва нищо, за да не се забърквам, но аз искам само да му помогна. Не е толкова трудно да сподели с мен. Все пак съм му жена.
   Днес отново излезе рано. Аз все още спях, но усетих, когато тръгна. Не можеше да спи, заради проблемите, които му се бяха струпали, но не искаше да си го признава. Опитваше се да остане силен, но товара, който семейството му прехвърли беше твърде тежък. Беше ме страх Джъстин да не бъде затрупан някъде под този квартал. Той е добър, не заслужава да преживее подобно нещо. И тъй като той не може сам да си помогне, ще се намеся аз.
   Минаваше четири следобед, а от Джъстин нямаше и следа. Нито се беше обаждал, нито беше идвал до вкъщи. Честно казано, започнах да се притеснявам след като му звъннах, а той не вдигна. Естествено, веднага си помислих най-лошото. Нямаше на кой друг да звънна, освен на брат му. Поне, ако е станало нещо той ще ми каже. Набрах номера му, а той вдигна на третото позвъняване.

- Джейсън, здравей, Анджел е. Извинявай, че те притеснявам, но Джъстин не си вдига телефона и започнах да се притеснявам. – казах аз.
- Спокойно, той е добре. Опитва се да разбере една информация и затова сигурно си е изключил телефона. Не се притеснявай излишно. Знам, че е добре.
- Добре, благодаря ти. – отдъхнах си аз. Той тръгна да затваря, но на мен ми хрумна нещо друго. – Чакай, Джейсън. Исках да те питам имате ли нужда от помощ за тази информация?
- Анджел... – въздъхна той. – И да имаме Джъстин ще ме убие, ако дори само си го помисля.
- Не е вярно. Аз мога да се справям и сама. Брат ти не ми е шеф, че да ми нарежда.
- Така е, но той наистина ще ме убие. – повтори той, но аз усетих колебание в гласа му. Трябваше ми още съвсем малко и щях да го убедя.
- Нима ще успеете да вземете тази информация? Вие сигурно дори не знаете къде да търсите. – провокирах го аз.
- Разбира се, че знаем. Главния човек на Делгадо ще бъде в бара на квартала. От него ще успеем да измъкнем информация за мястото на сделката.
- Ето, че не беше трудно да ми споделиш какъв е проблема. – казах доволно аз.
- По дяволите. – изруга той и чух как се удари по челото. – Как така успя да ме изиграеш?
- Талант. Сега ми кажи как смятате да измъкнете информацията от този човек? – попитах аз, тъй като в главата ми вече се оформяше някакъв план.
- Ще го причакаме и ще го притиснем. – отговори ми той.
- А, после? Ще се наложи да го пуснете, за да не се осъзнае Делгадо, а пък тогава той ще пропее и ще се окажете с празни ръце.
- Щом си толкова умна, защо не измислиш ти как да го направим? – ядоса се той.
- Но аз вече съм го измислила. – самодоволно казах.
- Кажи ми моля те, че не е нещо опасно, от което после Джъстин да ми отреже... ти знаеш какво.
- Не, не искам да знам и не е опасно. Хитро е. Аз ще се преоблека като едно от момичетата в заведението, ще се постарая да напия този, който трябва, а той все някога ще проговори за това място.
- И дума да не става. – изкрещя той. – Полудя ли? Джъстин ще ме разстреля и ти говоря съвсем сериозно.
- Не бъди страхливец. Така или иначе аз ще отида довечера в бара с или без теб. Ако решиш да не ме оставяш сама, ще ти бъда благодарна.
- Ти наистина си луда. – повтори той.
- А, на мен наистина започва да ми писва. Чакам те довечера в шест. Ако не дойдеш, влизам сама.
- Ще бъда там само защото не искам да ти се случи нещо лошо. Ясно ли е? И ако Джъстин пита, планът е бил твой.
- Съгласна съм. – казах му и затворих телефона.

Summerlin(BG Fanfiction)Read this story for FREE!