Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ОСМА

Гледната точка на Анджел:
   Що за квартал беше това? Това не бе обикновено място. Кой би искал да живее тук? Кой би искал да го нарече „свой дом”? Аз… никога. Невъзможно. Или… може би грешах? Опасно е. Престрелки, наркотици, убийци, семейство Бийбър и… любов. Хората познаваха това усещане. Забелязах го. И вината беше именно у него. Заради него, дойдох и ще остана. Не го исках. Наистина. Но… ето, че напълно неочаквано, Summerlin се превърна в моят дом, а хората – в семейство.
   Измина седмица. Седем дни, откакто се запознах с личността, която тровеше кварталът. Флин Делгадо. Това беше проблемът. И знаех, че Джъстин е тук, за да го разреши. Това не ме обнадеждаваше. Бях на двадесет и шест. Да, по-малка съм от Джъстин, Джейсън и останалите, но притежавах ум. Знаех, че единственият начин да се спасиш от нещо, което вреди на теб и близките ти е да го изтръгнеш от корените. А, корените на Делгадо… криеха се в живота му. Щяха да го убият. Щеше да го сполети съдбата, която бе сполетяла Джейк. Това беше целта, поради която Стивън и Ирен са извикали най-малкият си син. Не, за да укрепи основите на тази крепост, а за да разчисти сметките. Защо? Защо трябваше Джъстин да бъде решението на проблема? Може би се нуждаеха от неговите способности. Отговорът беше скрит на дълбоко. А, аз не можех да стигна до тези дълбини. Джъстин не ми споделяше, за да ме защити. Моята роля беше само да бъда до него, да го подкрепям, да го обичам и да се грижа за раните му. Вече… вече дори не можех да го видя. Стоях в имението, заобиколена от хора, които се грижеха за мен. Сякаш бях затворена в златна клетка. Охрана и прислуга навсякъде. Дразнех се, когато ме наричаха госпожица Гомес. Защо не използват името ми? Нима това е немислимо? Строгите правила не съществуваха само в квартала, а и тук, в дома на Бийбър. Ирен държеше на тези правила. Имах чувството, че се бях превърнала в жертва. Непрекъснато намираше нещо, което да не харесва в мен. Дрехите ми, прическата ми, гримът ми, поведението ми. Опитвах се да бъда достойна за Джъстин и исках да изглеждам по този начин и в очите на родителите му, но беше трудно. Ирен ме критикуваше, а Стивън мислеше, че разсейвам синът му от главните приоритети и цели, които си е поставил. Единствено Джейсън ме разбираше и подкрепяше. С Джъстин бяха коренно различни, но и двамата имаха нещо общо: можех да общувам с тях изключително лесно. Мога да им доверя и най-съкровените си тайни, и да знам, че ще ги отнесат в гроба.
   Джъстин беше зает. Нямаше време за мен. Аз бях пречка, момиче, което не му позволяваше да върши задълженията си. Какви ли са те? Да обикаля из Summerlin по цял ден? Прибираше се късно. Никога по-рано от полунощ. След случилото се в клуба не беше същият. Какво му ставаше? Исках да му помогна, но той не ме допускаше до себе си. И все пак знаех, че ме обича. Виждах го в очите му, усещах го и ако имах късмета да се събудя в ранните часове на сутринта, начинът, по който ме прегръщаше ме уверяваше, че не се е променил. Вирджиния – едно от момичетата, които се грижеха за храната, ми сподели, че мъжете от семейството са женкари. Джейсън и Джейк са обичали нощният живот, а Стивън, който е на възраст, поне веднъж в месеца се възползва от услугите на евтините момичета. Бях шокирана. Ами, ако Джъстин правеше същото? Ако ме лъжеше? Съмнявах се, но той разбра. Отново успя да ме убеди, че няма подобно нещо. И аз му вярвах. Не ми беше дал повод за друго. А, Вирджиния… беше уволнена. Съжалявах, наистина. Ако знаех, че Джъстин ще реагира по този начин, нямаше да му споменавам, че съм чула клюките от нея.
   Исках да изляза. Имах нужда. Дения беше моя приятелка. Може би единствената. Имахме уговорка. За днес. Липсваше ми и трябваше да поговоря с някого. Имах нужда да споделя любовните си трепети с нея. Разбира се, ще се опитам да премълча за Summerlin, доколкото е възможно, но… предпочитам темата да е Джъстин. Дали щеше да го хареса? Четиримата мъже, които непрекъснато вървяха с мен, зад мен, до мен, пред мен, ме побъркваха. Исках свобода, лично пространство, но приятеля ми беше разтревожен. Отново причината се коренеше във Флин Делгадо. Заплахите му бяха създали проблеми в главата и съзнанието на Джъстин, които отказваха да си тръгнат. И въпреки това, бях решена, че ще изляза. Да, това също беше ограничавано, особено от Ирен, но не ме интересуваше. Дения ме чакаше, а аз знаех, че с Лео, Майкъл, Кърт и Ед нищо нямаше да ми се случи. Убедена съм. Но… реших да предупредя за намеренията си. За всеки случай.