ПРОЛОГ

1.1K 75 11

Неутрална гледна точка:

- Стивън Бийбър. - гласът на непознатия проехтя из кафенето, в което главата на семейството, синовете му, и хората, които стояха плътно зад гърбовете им, се събираха, за да обсъждат положението в квартала. Summerlin беше един от най-проблемните квартали в Лас Вегас. Също така беше и най-старият. Съществуваше от 1980 година. Това беше мястото, където нормалните хора не идваха. Тук беше опасно. Оръжия, пари, вражди и битки за власт... всичко завършваше или с добро, или с лошо. Стивън беше единственият човек, който си позволи да сложи ръка върху това изоставено място. Изведнъж всички проблеми бяха започнали да намират своето решение. Жителите му вярваха. Жените се грижиха за почти всичко, поддържаха магазините и малките ресторанти, а мъжете ходеха въоръжени, готови да се отзоват на секундата. Полицията странеше от това място. Затова семейство Бийбър изкарваше прехраната си с търговия на оръжия. И въпреки това, те бяха почтени хора. Имаха достойнство, чест и не бяха жадни за власт и пари. Нещо, което всеки един от враговете им желаеше да притежава. Това и Summerlin, разбира се. Благодарение на строгите правила, този квартал се беше превърнал в недостижима крепост. - Може ли да поговорим? - облеченият в костюм господин се приближи до масата на възрастният човек, а той направи знак на всички останали да излязат. Останаха единствено двамата му сина - Джейк и Джейсън.
- Заповядай. - покани го, а непознатият се настани срещу него. Скъпият костюм не можеше да скрие пистолета, който беше запасан на кръста му. Лъскавият автомобил и хората, които го чакаха отпред, показваха, че този господин има власт. Притежава я и е гладен за още.
- Флин Делгадо. - здрависаха се. - Много съм слушал за Вас. За жалост, напоследък дочувам притеснителни неща.
- Какви? - строгото изражение върху лицето на Стивън и синовете му показваха на Делгадо, че си разбират от работата.
- Липсват Ви пари. - заяви директно. - И искам да знаете, че имам решение на проблема Ви. В замяна, ще искам услуга. Малка и напълно постижима услуга.
- Хайде, да чуем. - подкани го да говори.
- Нуждая се от място. Изоставено. Склад или нещо подобно. И от дом. За мен и моите хора. Това е.
- Защо ти трябват? - Стивън попита, а Флин се приведе напред, поставяйки ръцете си върху масата.
- За работа. - отговори кратко, а Стивън веднага усети ситуацията.
- Виж, при други обстоятелства, щях да ти дам това, което искаш, но няма да го направя. - каза, а усмивката на лицето на Флин се изгуби. - В този квартал, откакто аз съм тук, не се продават наркотици. - Делгадо се засмя и изостави официалностите.
- Това ли било? Чуй ме сега добре. Казах, че имам нужда от място. Няма да продавам, а ще произвеждам. Не се обиждай, но дрогата ми е много добра. И не мисля да я хабя за бедните хора от този квартал. Изнасям в чужбина. От теб искам единствено защита, защото знам, че тук полиция много рядко смее да идва. А, това ми върши идеална работа. Това е всичко. Аз получавам място и дом, а ти пари. Двадесет процента при всяка успешна продажба. Как ти се струва?
- Примамливо.
- Нали? - усмихна се Флин. - Ще се разберем с теб.
- Но... няма да стане. Това е моят квартал и боклук като теб и наркотиците ти, нямат място тук.
- Татко... - Джейк започна, но баща му го прекъсна.
- Не. Това е решението ми. - Флин се умълча, а в погледа му вече проблясваха искри на гняв.
- Е, предполагам, че не ни е било писано. - предаде се по-лесно от очакваното. Изправи се и се здрависа със Стивън за последно. А, след това, без да каже и дума излезе от кафенето.
- Получи ли се? - попита най-довереният му човек. Двамата работеха заедно от години и Флин му имаше пълно доверие.
- Не, но... това не е краят. Ще им направим изненада. После... може и да преосмислят решението си. - заяви и се настани на задната седалка в автомобила си.

                          ❤🔫❤🔫
- Шефе, какво да правим с него? - Робърт попита човекът, на когото дължеше живота си. Флин го беше спасил от сигурна смърт. А, сега той му връщаше услугата.
- Кой е?
- Джейк, шефе. Големият. - отговори, а Делгадо се замисли.
- Убийте го. - нареди, а Робърт кимна с подчинение. Секунди по-късно, из празното помещение отекна ехото от изстрел, а трупът на Джейк Бийбър се строполи на студената земя, оставяйки единствено следи от кръв.

                          ❤🔫❤🔫
- Татко, какво ще правим сега? - Джейсън попита баща си, стараейки се да не демонстрира слабост, въпреки че беше загубил брат си. Само преди седмица.
- Поверих ти квартала. А, ти... само за седем дни, успя да го превърнеш в развъдник за враговете ни. Те знаят, че сега сме най-слаби, най-уязвими и ще се възползват от това.
- Съжалявам. - извини се.
- Недей.
- Какво ще правим? - повтори въпросът си. - Надеждата е мъртва.
- Не. - Стивън отрече. - Все още можем да се спасим.
- Как?
- Джъстин. - бащата отвърна след продължително мълчание. Това беше забравеният му син. Синът, който се закле, че никога няма да се върне в този дом... и в този квартал. Нито за своята, нито за нечия друга смърт.
- Но... той... той си тръгна от тук преди цели десет години. Дори... дори не знам къде е.
- Тук е. В Лас Вегас, в южната му част. Занимава се с фотография. Знаеш, че винаги е обичал да снима. - Стивън се усмихна при спомените за най-малкото си дете. - Всъщност... Джъстин никога не си е тръгвал. А, и да го е правил, знам, че винаги се е връщал. - тези думи шокираха Джейсън. Той мислеше, че след онази нощ, след онази жестока кавга, баща му беше отписал най-малкият си син.
- Но... нали ти каза, че...
- Казах, да, но той завинаги ще си остане мой син. - Стивън го прекъсна. - Ще се свържем с него. Брат ти наистина е последната ни надежда. Само той може да измъкне Summerlin от пропастта, в която е започнал да пропада.

Цитат от глава първа!

Цитат от глава първа!

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Summerlin(BG Fanfiction)Read this story for FREE!