Summerlin(BG Fanfiction)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Гледната точка на Джъстин:
   Сутринта и двамата с Анджел се събудихме в добро настроение. Радвах се, че малко по-малко тя започва да приема това, че сестра ѝ е тук, за да се сдобрят. Все още двете се държат дистанцирано една от друга, но поне си говорят и не се отбягват. Макар, че съм сигурен, че Анджел е опитала първо така. За щастие, Сибел се оказа доста упорита в това двете да прекарват повече време заедно. Опитвах се да не им преча, но ми беше любопитно това, за което си говореха. Знаех, че в крайна сметка отново ще се сближат. Трудно е да си обърнал гръб на семейството си заради родителите си, но е още по-трудно да простиш на човека, заради когото си го направил. Гордеех се с момичето си. Оставаше силна и непоколебима. Вече не допускаше никой да я манипулира или да я използва. Беше си научила урока. Щеше да бъде грешка, ако я бях оставил да изгони сестра си, тъй като познавах Анджел и знаех, че после ще съжалява. Тя е прекалено добра към всички. Не е заслужавала такова семейство като нейното, но поне сега нещата може да се променят към по-добро.
   За моя огромна изненада, днес Сибел беше станала по-рано от нас и беше направила закуска. Или по-скоро можеше да се каже, че е извадила половината продукти от хладилника и ги е натрупала на масата, но нали жестът е важен. Анджел я поздрави и сложи в чинията си от бърканите яйца. Получи се доста неловка тишина, която не знаех как да запълня. Най-накрая просто включих телевизора и след като закусих, се измъкнах в кухнята. Усетих, че някой влиза след мен и реших, че е Анджел.

- Какво ти се прави днес, скъпа? – попитах, а една ръка се промуши пред мен.
- Интересен въпрос. – чух гласът на Сибел зад мен и моментално се обърнах.
- Мамка му. – без да се замислям изпсувах. – Извинявай, помислих те за...
- Анджел, нали? – усмихна ми се тя.
- Да. Трябва ли ти нещо? – попитах я, тъй като ровеше по шкафовете.
- Опитвам се да намеря кафето. – каза тя, премигвайки към мен. Бях забелязал, че доста често пърха с мигли, но явно не беше нарочно.
- Нямаме, съжалявам. – повдигнах рамене.
- Няма проблем. – подпря се тя на плота. – Исках да поговоря с теб за нещо. По-скоро да те питам. – поправи се тя.
- Слушам те. – казах ѝ.
- Разбрах, че семейството ти живее наблизо и бих се радвала да се запозная с тях. Сигурна съм, че те са важна част от вашия живот.
- Какво имаш предвид? – попитах я.
- Чудех се дали си съгласен да ги поканиш на вечеря, или ние да отидем при тях? Искам да съм сигурна, че те се държат подобаващо със сестра ми.
- Мога да те уверя, че е точно така. – намръщих се аз. – Нима бих толерирал да се държат лошо със съпругата ми?
- Не разбира се, но аз искам да опозная Анджел по-добре, както и теб, а това е част от процеса. И аз искам да съм част от семейството Ви. – каза Сибел, а при тези думи аз не виждах как мога да ѝ откажа без да звуча грубо.
- Добре. Ще поговоря с тях. – казах ѝ.