ГЛАВА ПЕТА

465 64 7

Въпреки това, че реших да спра историята, след известно време, прекарано в размисли, прецених, че не си заслужава. Може читателите да са малко, но все пак ги има. Благодаря Ви!

Гледната точка на Джъстин:

- Анджел! - извиках, надявайки се, че ще се осъзнае и ще се успокои. Исках да е в безопасност. Това е. Затова... затова я доведох. Не исках да попада в тези среди. Исках да я опазя, да не позволя на Summerlin да повлече и нея, но се провалих. Трябваше да бъда предпазлив. Не биваше да действам лекомислено. Трябваше да се огледам, да се уверя, че не ме следяха. Флин Делгадо беше бесен. Не можеше да понесе това, че един от хората му беше пребит. И сега си отмъщаваше. По дяволите! Сигурно знае за Анджел. Кълна се, че ако я докосне, ще го унищожа. Нещастник! Виновен съм. Признавам. Не постъпих разумно. Допуснах грешка. Обещах си, че няма да се доближавам до момичето. Не и преди да съм поразчистил някои сметки. Но... не издържах. Анджел беше в мислите ми. Непрекъснато. Не можех да се концентрирам, не можех да спя, не можех да функционирам правилно. Щях да се загубя в лабиринта на този живот и нямаше да успея да намеря изходът. Тя... тя беше единственото нещо, което ми вдъхваше сила. Само тя можеше да ме спаси. Само тя нямаше да ми позволи да пропадна в тази бездънна пропаст. - Влизай! Не ме ядосвай!
- Джъстин, пусни ме! - продължи да се съпротивлява. Правех го, заради нея. За нейно добро. Защо не го проумяваше? Защо не го разбираше? - Не искам! Разбери ме, не искам да бъда тук! - крещеше, докато аз буквално я носих нагоре по стълбите. Старата ми стая все още беше на мястото си. Всичко беше по начина, по който го бях оставил. Мама ми разказа, че не е позволила да се случи нещо със стаята, в която бях прекарал детството си. Това беше моето лично пространство. Разбира се, когато се изнесох, забравих за нея. Първата нощ, прекарана тук, в старото ми легло, не успях да спя. Анджел, кварталът, спомените, мислих все за неща, които не ми позволяваха да затворя очите си.

Анджел беше упорита. Отказваше да ме послуша. Минаваше полунощ. Всички спяха. Е, или поне досега. Събуди родителите ми и Джейсън с виковете си. Всички мъже, които наблюдаваха и охраняваха имението денонощно започваха да задават въпроси. Мама излезе от спалнята и когато видя Анджел в ръцете ми, очите й се разшириха. Може би предполагаше, че имаме нещо общо. Татко не реагира изобщо, а Джейсън се усмихна с усмивка, която щях да изтрия по-късно.
Отворих вратата на стаята и светнах лампата. Пуснах Анджел върху леглото, а тя побърза да се изправи отново. Не исках да го правя. Не исках да крещя, да викам, да я плаша, но имах прекалено много проблеми, които се бяха струпали на главата ми. И си го изкарах на нея. Осъзнах грешката си, но вече беше късно.

Summerlin(BG Fanfiction)Read this story for FREE!