ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

280 47 5

Гледната точка на Джъстин:
   Складът на Арън беше съвсем близо. Какво щях да правя? Как да отнема животът на Блейк? И то пред очите на баща му. Стан ще бъде съсипан, но синът му ще получи наказанието си. Той отвлече Анджел. Изложи на опасност, момичето, което обичам повече от всичко. Ако си решил да ме нападаш, не използвай слабото ми място. Трябва да знаеш, че ще ти се върне двойно по-силно. Полудявах. Ако някой наранеше Анджел, наистина полудявах. Ставах неузнаваем. Аз самият не можех да се позная. И знам, че трябва да защищавам правилата и редът, които са възцарени в този квартал. Не мога да си затворя очите. Още по-малко за съвместната работа на Блейк с Делгадо. От кога продължава това? Блейк ли е довел Флин в Summerlin? Или просто винаги е бил предател, чакащ да получи удобна възможност? Ще разбера. Не можех да взема решение. Винаги го правех. Ставаше бързо. Но този път… не можех. Исках да му отмъстя. Да го убия. Да натикам трупа му в багажника си и да го захвърля някъде, където никога нямаше да бъде намерен. Гневът ми не стихваше. Продължаваше да бушува във вените ми, а това, че шофирах беше единствената причина, поради която все още не бях загубил контрол. И това щях да направя. Само когато му видя лицето и няма да се сдържа.
   Когато пристигнах в склада, помолих всички да излязат. Татко и Арън мислеха да заведат Стан в дома му, но знам, че той няма да пожелае. Може ли един син да причини подобно нещо на баща си? Блейк не предаде само мен и квартала, предаде и родният си баща. Това беше нещо, за което никога нямаше да получи прошка. Сигурно го знаеше. Беше израснал по тези земи.
   Блейк не изглеждаше никак добре. Беше пребит. Лицето му беше почти неразпознаваемо. Очевидно Ноа не ме беше послушал. Беше го подгрял с няколко качествени удара. Виновникът беше свел глава. От срам или от болка? Придърпах един стол и се настаних срещу него. Исках да го гледам в очите, докато ми обяснява. Съблякох якето си и навих ръкавите на ризата си. Щях да си изцапам ръцете. Това беше повече от ясно. Блейк продължаваше да мълчи, навел глава. Сякаш очакваше присъдата си, която все още нямаше да дойде. Исках отговори. И ги исках веднага. Защо отвлече Анджел? Защо работи за Делгадо? От колко време? Какво цели? Толкова въпроси, чиито отговори искам да узная преди да го затрия.

- Погледни ме. – наредих му, а той бавно изправи главата си. Сините му очи бяха изпълнени със сълзи, но предполагам, че това се дължи не на ударите, а на това, че е чул най-лошите думи за себе си и то от устата на Стан. Убеден съм. – Защо го направи? Защо работиш за Делгадо?
- Защото работата си заслужава. Предпочитам да работя за него, отколкото за теб. Жалкият син, завърнал се след цели десет години. Дойде и изведнъж започна да се правиш на големия мафиот. Истината е, че си далеч от това. Не стигаше това, че се направи на шеф, а доведе и онова момиче с теб. Сякаш единствената ни работа бе да угаждаме на капризите, които проявява. – свих ръцете си в юмруци. Той нямаше право да говори за Анджел. Не и по този начин. Не я познаваше.
- Личният ми живот не те засяга, Блейк. – припомних му. – Това ли е причината, поради която стана информатор? Само защото не ме харесваш?
- Направих го и заради парите.
- А, да. Вярно. Парите. За тези жалки хартийки, ти продаде собствения си баща. Браво. Наистина. Поздравления.
- Не се нуждая от сарказма ти. Татко ще ми прости. Особено, когато осъзнае, че Бийбър са долни лъжци и крадци.
- Така ли? Откъде си толкова сигурен? – попитах го и се изправих от мястото. Нервите ми се бяха обтегнали. Трябваше да се поразходя наоколо, ако не искам да избухна и да му отнеса главата.
- Живял съм тук по-дълго от теб.
- Знаеш ли, Блейк, ако в досието си с провинения беше записано само това, че работиш за Делгадо, щях да те отвържа и просто да те изритам от Summerlin. Но… ти направи нещо много по-лошо. Нещо, заради което искам да отнема живота ти, но отново няма да го направя. И защо? Защото баща ти е Стан. Най-довереният човек на моя баща. Колкото и да те мразя, колкото и да заслужаваш да бъдеш наказан, няма да те убия. Защото не искам той да загуби единственият си син. Макар че какъв син можеш да бъдеш ти? Никакъв. Силно се съмнявам, че баща ти ще те приеме обратно. Но ще те оставя жив. За да можеш всеки ден да живееш с болката, че единственият ти близък човек, не иска дори да те види.
- Много мило от твоя страна.
- Млъквай! – извиках, изритвайки стола, на който бях стоял досега. – Осъзнаваш ли какво направи? Организирал си отвличането на Анджел! Организирал си онази престрелка, в която е можело да умре! Знаеш ли сега аз какво ще ти направя?
- Ще ме пребиеш ли? – попита, докато развързвах въжетата, с които го бяха задържали на едно място.
- Не. – отрекох. – Ще те пречукам. – изправих го и му забих един юмрук. Блейк се строполи на земята, а от носа му отново потече тъмночервена кръв. Беше силен. Успя да се изправи. Опита се да ме нападне, но отново се озова на студената земя. Нещастник. Само заради баща му, само заради баща му, няма да извадя оръжието си и да му пръсна черепа.
- Знаеш ли, Джъстин, това момиче те прави слаб. Затова никога няма да успееш да изгониш Делгадо от Summerlin. Защото имаш прекалено много слабости, които той може да използва срещу теб.
- Мисля, че ти казах да млъкваш! – отново му забих един юмрук. Блейк се озова на мръсната земя в склада на Арън за пореден път, но нямаше да му позволя да се измъкне. Изкарах целият си гняв върху него. Главата му се въртеше наляво и надясно след всеки удар, който стоварвах върху него. Бях полудял. Можех да продължавам с часове. Блейк загуби съзнание твърде отдавна, но аз отказвах да спра. Изведнъж усетих, че Ноа ме издърпа от безжизненото му тяло. Опитах се да се съпротивлявам, но накрая осъзнах, че ще бъде по-добре, ако просто се успокоя.

   Всички се върнаха в склада. Стан погледна към сина си, който лежеше обезобразен и не направи нищо. И една сълза не се спусна от очите му, макар че вътрешно сигурно искаше да се застреля. Познавах усещането. Опитваш се да бъдеш силен, да не показваш болката си, но отвътре нещо те разкъсва толкова силно, че искаш да сложиш край на мъките си. Когато се увериха, че съм достатъчно спокоен, Ноа ме пусна и заедно с Доминик се погрижиха за Блейк. Не исках да го виждам никога повече. Само да посмее да прекрачи границите на Summerlin и ще се уверя, че ще завърши с куршум в главата. Надявах се, че съобщението ми ще бъде предадено, когато се събуди. Блейк разполагаше с три дни, за да си събере багажа и да се разкара от тук. Заради него, Анджел беше отвлечена, а Делгадо съсипа доставката на оръжия. Да не говорим за това, че провали срещата ми.

Цитат от шестнадесета глава!

Цитат от шестнадесета глава!

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Summerlin(BG Fanfiction)Read this story for FREE!